--Господин Джоунс!
--Кой си ти и защо ми звъниш от телефона на дъщеря ми?!-татко звучеше много притеснен
--О, не се притеснявайте , тя е добре, просто я отвлякох и искам 40 000 долара в брой , за да Ви я върна . Не смейте да казвате на полицията, освен ако не искате Тифани да пострада.
--Добре , кажи ми къде да ги донеса . Но искам да ми гарантираш , че тя е добре , дай ми да говоря с нея!
Джъстин обясни на татко къде да донесе парите и ми даде телефона , като в погледа му се четеше , че ако сбъркам нещо , ще пострадам.
--Т-Татко... -казах възможно най-изплашено
--Миличка, добре си?-татко леко се успокои като чу гласа ми.
--Да...аз... Татко , просто изпълнявай каквото ти казва той ... Страх ме е.
Джъстин дръпна телефона от ръката ми преди да успея да кажа още нещо и каза на татко:
--Е , увери се , че е жива , сега приготви парите и не закъснявай. И не забравяй-без полиция! -и затвори.
--Е , добре се справи , кукличке, звучеше сякаш си напълнила гащите , ха-ха!- той се засмя искрено и оголи перфектните си бели зъби. Нещо в това момче ме привличаше , но не знам какво беше . Да , изглеждаше добре , но имаше нещо отвътре ... Все едно , така или иначе скоро щяхме да се разделим и да не се видим никога повече.
--Гладна ли си?-попита Джъстин и ме откъсна от мислите ми. Замислих се -днес не бях яла нищо.
--Да , доста ...-отвърнах , все още учудена , че е попитал
--Ела горе , да хапнем нещо. Той ме погледна и аз кимнах с глава.
Гледна точка на Джъстин :
Докато тя ядеше от омлета, който й направих , аз се замислих . Тя е много смела, друга на нейно място би се разплакала или нещо такова , но тя издържа . Не е като другите.
--Джъстин... ако това е името ти...ами, благодаря за омлета , беше вкусен...-тя ме гледаше със светлите си очи , в които човек може да се изгуби. Разговаряше с похитителя си и дори не трепваше. Харесваше ми.
--Да , това е името ми , не съм те лъгал. И няма защо , бях длъжен да ти дам нещо да хапнеш, заради мен гладува...-аз потърках врата си с ръка , винаги правя така в неловки ситуации.
--Защо ти трябват тези пари , не изглеждаш беден.-тя огледа мен , а след това и дома ми . Не очаквах да зададе този въпрос.
--Сестра ми , Джазмин, е болна от рак. За да я лекуваме ни трябват 40 000 долара , които нямаме. Тази къща ни остана от татко и мама не иска да я продадем , все пак това е спомен от него. Аз мога да направя поне това за нея... Трудно й е ... Сама ни отгледа и заслужава поне това... Ние с Джаксън, брат ми , работим , но това не е достатъчно... -Тифани ме погледна със съчувствие и кимна
Гледна точка на Тифани :
Това беше толкова тъжно . Той не искаше тези пари за себе си , а за да помогне на семейството си. Исках да му помогна.
--Със семейството ми ще покрием цялото лечение на сестра ти и всичко от което има нужда , стига да се оправи.
--Аз не заслужавам това... Та аз те отвлякох! -той леко повиши тон.
--Не го правя заради теб , глупчо! Правя го заради сестра ти , бих го направила за сестрата на всеки , който има нужда!-аз го погледнах уверено.
--Благодаря ти!-той докосна ръката ми , която беше на масата и аз трепнах. Гледахме се в очите без да си кажем нищо.
--Харесвам те. -това се изплъзна от устата ми без да искам. Браво , Тифани!
