Сега спокойна ли си?

70 7 3
                                    

--Моля?-той ме погледна стреснато.
--Попитах, би ли ме наранил някога? Психически и физически.
--Как въобще си го помисли?-той все още беше учуден на въпроса ми.
--Просто ми отговори. - гледах го право в очите.
--Не. Не , разбира се. Мамка му , Тифани , как ти хрумна това?
--Ами не знам , може някой някой доста сериозно да ме е предупредил. - аз го наблюдавах изпитателно за някакъв сигнал , но не . Той дори не трепна.
--Кой например? - играеше същата игра като мен, което ме ядоса.
--БИВШЕТО ТИ ГАДЖЕ НАПРИМЕР! - аз изкрещях, което накара хората около нас да се обърнат отново. Сълзите напираха. Тези дни ми струпа твърде много. Джъстин се учуди на изблика ми , но запази спокойствие. Погледна ме, след което стана, седна до мен и ме прегърна топло. Това ме накара да заплача.
--Хей, хей, хей, мислех си , че не си лигла , но като гледам, май не съм прав. - той се отдръпна леко, за да ме погледне, а аз се засмях и го ударих по гърдите. - Ауч!Това заболя, скъпа! Той сложи ръка на гърдите си и се държеше като прострелян .
--Така става, когато ме подценяваш! - казах аз победоносно, а той нацупи устни , което разтопи сърцето ми, но не го показах. Дръпнах се от него и погледнах сериозно. Той посърна и въздъхна леко.
--Какво ти каза тя? - той стана сериозен също.
--О,нищо , просто ми показа синините си и едва ли не ми намекна , че са от теб. - казах раздразнено.
--Виж , никога не съм наранявал момиче, в никой смисъл, и не искам да го правя. Тя живееше в страшна бедност , родителите й я биеха и аз я спасих от онази дупка. Взех я вкъщи и започнах да се грижа за нея. Когато се пооправи й намерих работа и квартира. Благодарение на мен си стъпи на краката. Размотавахме се заедно, без нищо специално. Тя ме харесваше , но аз нея - не. За да не я нараня , започнахме да излизаме по-сериозно и да се водим гаджета. Но нищо повече. Дори не сме се целували. - той разказа всичко спокойно и аз кимнах.
--Откъде да знам, че с мен не е същото? Все пак аз ти признах първа , и , де да знам...- той ме прекъсна, целувайки ме. Аз отвърнах на целувката му и цялата настръхнах. След малко Джъстин я прекъсна , след което притисна устни към челото ми и прошепна:
--Сега спокойна ли си? - аз притиснах лицето си към гърдите му и кимнах с глава. Седяхме така известно време , докато телефонът ми не извибрира . Беше съобщение от Кайли :
От:Кайлс
"Къде си , след малко часовете започват , а аз искам да ти разкажа нещо. Напоследък ми се губиш."
Погледнах часа. Беше 15 минути преди започването на часовете. Побутнах Джъстин и му казах да тръгваме. Той въздъхна , взе отпадъците и ги изхвърли , а останалата храна остави на масата.
Качихме се в колата и след няколко минути бяхме пред училище. Аз слязох от колата и видях Кайли и Дилън да се целуват при входа . Моля?!

БунтаркаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora