Бунтарка

Аз съм Тифани Джоунс

Аз съм Тифани Джоунс, 16 годишна "бунтарка"- така ме наричат другите , без дори да ме познават. Дъщеря съм на Мадисън и Робърт Джоунс - едни от най-богатите хора в света . Е , не точно дъщеря , осиновили са ме когато съм била малка. Истинските ми родители са ме зарязали в родилното и скоро след това мама и татко ме взеха вкъщи.
Колкото и да е странно , те ми обръщат внимание, въпреки , че почти денонощно работят. Много съм близка с баща си , споделям му всичко и му имам доверие . Той винаги е искал дъщеря и затова съм "момиченцето на татко" . Поне вкъщи , навън е съвсем различно . Мама предпочита брат ми , защото й е истински син , предполагам , той се казва Бен и е мечтата на всяко момиче - 18 годишен секссимвол . Може да има всяка , която си поиска , но е сам.
Все едно , запознахте се със семейството ми. Те са всичко за мен , и ми е много гадно , когато ги наранявам , но това не зависи от мен - проблемите сами ме намират . Ще разберете какво имам предвид по-късно .
Въпреки милиардите долари на родителите ми , ходя в обикновена гимназия . Глезлите и глезльовците в частните гимназии не ми понасят.
В десети клас съм , както вероятно се досещате от възрастта ми . Обичам да рисувам и това често ми помага да се справя с живота. Никой освен баща ми не знае , че рисувам , и смятам така да си остане, не искам хората да знаят много.
Утре е първият ми учебен ден и , колкото и да се опитвам да не го показвам , се вълнувам . Всяка година е така.
По принцип трябва да съм с униформа и да бъда в училище в 11 , но аз си облякох това в 11:15 , обичам да закъснявам , така всички ме забелязват .

Качих се в черния Range Rover на нашите , поздравих шофьора си и потеглихме. Не си мислете , че искам да пътувам с шофьор , който също ми е и охрана , сто пъти повече предпочитам метрото , но татко настоява "за моя безопасност " . Защото, ако гледате филми знаете , богатите щерки винаги биват отвличани от лоши чичковци, които искат откуп от родителите й . Така че, се примирям .
По това време на деня няма трафик , затова в 11:30 вече бяхме пред училище . От затъмнения си прозорец видях , че тържествените глупости бяха започнали , директорката държеше една от своите досадни речи и всички я слушаха , защото никой не искаше да сгафи още първия ден .
Маркъс (шофьорът ми) отвори вратата и ме откъсна от мислите ми . Аз грабнах раницата си Issey Miyake и скокнах на земята . Отправих се към приятелите си , които ме прегърнаха топло и заедно изслушахме директорката. Кайли (най-добрата ми приятелка) изгледа малко строго тоалета ми , но не каза нищо , защото знаеше , че аз не се съобразявах с правилата.
След още скучни речи и така нататък , всички влязохме в училище . Стаята на 10 "а" беше на втория етаж , в дъното на коридора . В стаята седнах заедно с Кайли на последния чин до прозореца, пред нас седнаха Дилън и Тайлър , най , най , най-близките ми хора след Кайлс. Ето ги и тях :

*ако не ми бяха най-добрите ми приятели , щях да искам да ги изчукам*

*ако бях момче, щях да искам да я изчукам*
В общи линии , аз съм грозна та в нашата "групичка" .

*в никой случай не бих искала да се изчукам*
Все едно , огледах класа , нищо различно ... Оп , чакай! -на последния чин до стената седеше един сладур , който не бях виждала досега , беше нов. И понеже нито ми е най-добър приятел , нито е момиче , бих го изчукала. Не ме разбирайте погрешно , не бих го правила с всеки , който отговаря на тези критерии 😂 , просто този беше готин .

Реших да го заговоря.