Събудих се адски силно главоболие. Огледах се , мястото не ми беше познато . Бях завързана на стол и въжетата бяха силно притиснати в кожата ми , което ми причиняваше болка . Докато се опитвах да ги разхлабя, вратата се отвори и на прага застана Джъстин.
--Ти ли го направи? -попитах разочаровано аз.
--Да. Не са ли ти казвали да не говориш с непознати, особено ако си дете на милиардери?. -каза с насмешка той. Явно не винаги похитителите са лоши чичковци , понякога са горещи батковци. Как можех още да му се възхищавам , та той ме отвлече !
--Знаеш , че ще ме намерят съвсем скоро , нали? -опитвах се да запазя самообладание .
--Това е целта ми , но няма да се случи безплатно . Няколко хиляди долара са нищо за тях , особено ако става въпрос за скъпата им дъщеричка. -усмихна се мазно- Впрочем , те знаят ли каква бунтарка си ? -засмя се , отново мазно
--Това не ти влиза в работата!-изкрещях аз и се опитах да го изритам в чатала, но вместо това паднах назад със стола. Той се изсмя още по-мазно от преди и каза:
--Не си и помисляй да правиш глупости , защото най-много да ме ядосаш.-обърна се и излезе. След като тръшна металната врата зад себе си , аз го изпсувах тихичко.
Огледах джобовете си - мръсникът ми беше взел телефона . Не знаех дали е ден или нощ, защото тази стая нямаше прозорци , дори сякаш беше под земята , защото чувах да минават коли над мен . Само да имаше как да махна тези въжета ... Тогава се сетих - на ключовете си имах джобно ножче Victorinox , със пиличка, ножичка и така нататък , ноктите ми бяха доста ценни . Само трябваше да се добера до него . Бях в не особено комфортно положение , защото този нещастник не ме вдигна когато паднах . Но пък столът беше като училищен , така че ръцете ми опираха гърба . Аз се извъртях и достигнах ключовете , закачени за дънките ми . С огромни усилия разрязах въжетата и разтрих ръцете си . След това срязах и тези на краката си и станах . Сега трябваше някак си да се измъкна.
Гледна точка на Джъстин :
Тази кучка беше готина . Ако не я бях отвлякъл, вероятно щях да я свалям . Не че сега ми пречеше да го правя , но тя надали би излизала с някой, който иска откуп от родителите й , за да им я върне . Гаджетата не правят така. Засмях се на собствените си мисли , когато чух вратата на мазето да се отваря . Как по дяволите? Бързо слязох долу.
Гледна точка на Тифани :
Глупакът беше оставил вратата отворена , явно не беше очаквал да се освободя от въжетата. Отворих я , но тя зверски изскърца. Проклех живота си . Джъстин слезе по стълбите:
--Къде си мислиш , че отиваш ?
-- Вкъщи . Къде другаде? -сърказъмът лъхаше от двама ни .
--Не и преди вашите да дойдат с парите . Сега ще им се обадя от твоя телефон , ще говоря с тях , след което ще дам на теб телефона , а ти гледай да звучиш много измъчена. Ясно?-той се наведе толкова близо до лицето му , че можех да усетя аромата на дъха му - цигари и ментови бонбони- секси комбинация... Стегни се , Тифани !
--Ясно.-отговорих студено.
--Мама или татко предпочиташ ?
--Татко .
Тийн , тийн , тийн ...
--Ало?
