Закрачих уверено към новия , който в момента ровеше в iPhone-a си и не ме забеляза. Аз просто се метнах на стола до него и си качих краката на чина , любувайки се на Adidas-ките си. Той отдели погледа си от телефона си и ме погледна стреснато .
--Свободно ли е? - попитах аз , въпреки , че вече бях седнала
--Ами ... вече не , явно. - отвърна леко сконфузено той , нотка на учудване се четеше в гласа му
--Тифани Джоунс , на Вашите услуги - казах , подавайки му ръка за поздрав.
--Джъстин Бийбър- той хвана ръката ми и се здрависахме.
В този момент влезе господин Крейн, наш класен и мой любим учител . Освен ,че преподаваше по рисуване , той беше прекрасен човек. Без излишни приказки ни приветства и излезе . След него в стаята дойде госпожа Дидженеръс , едно истинско зло с обувки на висок ток . Тя изгледа всички ни през очилата си и се настани на бюрото . Аз не можех да издържам повече и пошушнах на Джъстин , който също не изглеждаше много удовлетворен:
-- Ако не ти слуша мъмрене и съскане , ти предлагам да излезем, да те разведа.
-- Съгласен съм , въпреки , че и ти май си нова - той ме погледна с карамелените си очи и се подсмихна
-- И защо реши така - присмях се аз
-- Ами , дори нямаш униформа - огледа ми от глава до пети , сякаш за да подкрепи думите си
-- Имам си униформа , също и панделки за коса , просто държа на имиджа си , който не съвпада особено с това - дадох му поглед казващ "още нищо не знаеш "
Той сякаш разчете погледа ми и каза:
--Ти си кутия пълна с тайни ... но аз съм готов да те отворя -стигна ми
Аз не се сдържах и се усмихнах :
--Е , тръгваме ли? -прошепнах
Той тъкмо кимна с глава и Дидженеръс спря да говори , обръщайки се към нас :
--Госпожице Джоунс , господин Бийбър , имате ли какво да споделите с мен и класа?
Едвам се въздържах да не я изпсувам на майка , Джъстин си отвори устата да каже нещо , но аз го прекъснах:
--Да , на господин Бийбър му се ходи до тоалетна , но не знае къде е , бих искала да го заведа.-той ме погледна възхитено, поради факта, че толкова бързо измислих тази лъжа. Бива си ме
-- Добре , но по-бързо , не искате да пропуснете нещо важно , нали така ?!
--Да , разбира се ! -едва не се засмях
Запътихме се "към тоалетната" , от където вероятно нямаше да се върнем .
--Добра си в тези неща , явно имаш опит ... -той се опитваше да завърже разговор
--Е , не ми е за пръв път. -засмях се.
Отново настана мълчание. Реших да го изведа от училище, за да не ни види някой . Излязохме през задния вход и се насочихме към близкия търговски център, когато усетих силен удар в главата . Мамка му.
