Кой знае как съм я погледнала, защото тя изглеждаше леко стресната.
--Здравей. Вероятно знаеш коя съм , а ако не - е, аз съм бившето гадже на Джъстин. - тя каза видимо ядосано.
--Да , знам. Е, вероятно знаеш коя съм АЗ , но в случай , че не знаеш - аз съм СЕГАШНОТО гадже на Джъстин. - нарочно наблегнах на "аз" и "сегашно" , с което я подразних. Тя ме гледаше сериозно , което ме накара да изтръпна.
--Знам. Не идвам с лошо , дори напротив. Не знам какъв ти е случая , богата лигло , но много внимавай с Джъстин. В един момент ще те омайва с мили приказки , а в следващия - да те наранява. Не говоря за психическа вреда , а за физическо посегателство. - тя вдигна ръкавите на жилетката си (която носеше, макар да бе 34 градуса-доказателство колко е странна) и аз видях синини , подобни на тези, които ми направиха въжетата, но по-сериозни.- А на всичкото отгоре, после къса с теб , заради някаква богата пикла. - тя каза последните думи с такова отвращение, че ме ядоса страшно много, но аз си замълчах. Тя ме огледа с присвити очи за последно, след което стана и си отиде. Аз гледах след нея , докато не се изгуби от погледа ми. Тогава Джъстин дойде с табла , отрупана с храна и седна срещу мен.
--Не знаех какво обичаш, затова взех от всичко. - той погледна таблата доволен от себе си. Не можах да не се усмихна.
--О , но ти не си взел поничка! -казах престорено притеснено , което го накара да скочи от стола си и да ме погледне.
--Искаш ли?- той видимо се засрами, как може да не вземе поничка!
--Какво си мислеше? Купил си сандвичи, картофи , коли , води , но не си взел поничка? Джъстин, аз не мога да бъда гадже с някой , който не ми купува понички! - едвам сдържах смеха си , но останах сериозна.
--Аз... не знаех , че обичаш... -той потърка врата си - Каква искаш? Зарежи, ще взема от всеки вид. - той се завъртя на пети и тръгна към опашката на Макдоналдс, когато аз се засмях толкова силно, че хората от съседните маси се обърнаха , Джъстин също. Той ме погледна с леко недоумение, след което се осъзна и се засмя също. Дойде при мен .
--Скъпи , ако приемаш толкова насериозно всяка моя шега, връзката ни няма да издържи дълго. - казах аз , повтаряйки думите му от преди малко. Той се изкикоти.
--Знаеш ли колко се притесних, че не съм успял да ти угодя?
--Забелязах. - казах му с присмех, което го накара да се намръщи.- Но това беше нещо като тест , колко добре ще се грижиш за мен.
--Ще се грижа за теб по-добре , отколкото за себе си. - той ме погали по бузата , от което веднага се изчервих.
--Е , иска ли моята принцеса поничка? -аз се засмях
--Не. - усмихнах му се и грабнах един хамбургер от таблата. Той направи същото и започнахме да ядем. Аз се замислих за думите на Дара.
--Би ли ме наранил някога?
