Той ми намигна и аз се усмихнах детински. Бен видя изражението ми , проследи погледа ми и видя Джъстин. Повдигна вежди . Джъстин се осъзна и дойде на масата. Аз и Бен седяхме един срещу друг, така че трябваше да седне или до мен , или до Бен. Разбира се, избра стола до мен . Бен подаде ръката си за здрависване:
--Бен , човекът , който ще съсипе живота ти ако нараниш Тифани. - усмихна се.
Джъстин хвана ръката му и я разтърси.
--Джъстин, човекът, който никога не би наранил Тифани.-смигна.
--Харесваш ми , Джъстин. - Бен го гледаше право в очите. Джъстин се усмихна неловко. В този момент дойде сервитьорката и ни спаси.
--Какво ще желаете за пиене? -каза с нисък гласец.
--Една лимонада, благодаря. -усмихна й се топло. Тя кимна и си тръгна.
--Не пиеш ли алкохол?-Бен продължи разпита си.
--Пия понякога, но сега съм с кола. -усещах притеснението на Джъстин. Сложих ръка на крака му в знак на подкрепа. Той положи своята върху моята. Трепереше. Сервитьорката дойде с напитките ни-кола за мен , лимонада за Джъстин и бира за Бен.
--Сега ли ще поръчате храна?-попита сервитьорката, мигайки на парцали. Колко беше противна с тази къса поличка.
--Ще разгледаме менюто, благодаря. -каза Бен , без да я погледне. Тя се завъртя на пети и си тръгна. Аз отворих менюто и го изправих на масата, криейки лицето си. Започнах да чета , същото направиха и момчетата . След около пет минути бях готова с поръчката си и сложих голямото кожено меню отстрани на масата. Скоро след това Бен и Джъстин си бяха избрали също. Противната сервитьорка дойде отново, събра поръчките ни , записвайки си на тефтерче и си отиде. Аз отпих от колата си. Всичко това беше ужасно неловко.
--Е , разкажи ми за себе си, Джъстин. - Бенго погледна изпитателно. - Надявам се, не се занимаваш само с отвличане на момичета. -това беше грубо. Джъстин преглътна.
--Не. Виж , Бен, аз имах причина да направя това. Не си мисли , че отвличам хора за забавление. Ето , например, представи си, че си беден , а Тифани е болна от рак. Не можеш да й помогнеш. - погледа на Бен омекна. - Страшно имам нужда от тези пари.
--Аз... Съжалявам... -усещах съчувствието в думите на Бен.-Но... Можеше да не го правиш по този начин. Можеше да ни помолиш , ние щяхме да подпомогнем сестра ти.
--Дали? Мислиш ли, че би помогнал?-Джъстин го гледаше тъжно.
--Не... -Бен въздъхна.- Прав си.
--Извинете ме. -мисля, че това беше правилният момент да ги оставя насаме. Станах от стола си и тръгнах към тоалетните. Влязох в дамската и застанах срещу мивките и голямото огледало. Извадих от чантичката си гланц за устни и си сложих. Подсилих и спиралата си. Постоях вътре няколко минути, гледайки се в огледалото, след което излязох и погледнах към масата ни. Видях как Джей и брат ми се смееха силно. Зарадвах се адски много. Отидох при тях и заех мястото си до Джъстин. След малко донесоха поръчките ни и започнахме да се храним. През цялото време разговаряхме и се смеехме. Беше прекрасно. След около два часа бяхме приключили с храната и Бен поиска сметката. Госпожица Къса поличка я донесе и Бен извади портмонето си , но Джъстин го спря. Бръкна в джоба си и извади няколко банкноти. Сложи ги в предназначеното за това място и всички станахме. Излязохме от ресторанта и изпратихме Джъстин до колата му. Бен го прегърна братски. Аз се хвърлих на врата му и го целунах по бузата:
--До утре. -прошепнах. Джъстин кимна и се качи в колата. Помаха и потегли. Аз хванах ръката на Бен и се запътихме към вкъщи.
--Одобрявам го. Добър човек е. -Бен ме погледна и аз не можех да повярвам. Ухилих се.
--Знам. -кимнах. Бен се усмихна и поклати глава.
