--Не изглеждаше като да е "никой" - аз започнах да дълбая въпроса.
--Просто не е някой , който да те интересува. - беше доста раздразнен.
--Е , като се има предвид, че съм ти гадже , всичко свързано с теб ме интересува. - аз го казах , сякаш беше най-очевидното нещо на света.
--А защо реши , че си ми гадже?-той каза сериозно, гледайки ме в очите. Това заболя. Много.
--Ами не е като да правим неща , които правят само гаджетата. - аз промърморих под носа си , гледайки обувките си. Тогава усетих силна прегръдка , Джъстин буквално ме обгърна , което ме накара да се чувствам толкова защитена.
--Скъпа,ако приемаш толкова насериозно всяка моя шега ,връзката ни няма да издържи дълго . Той целуна главата ми , което ме накара да потреперя. Изведнъж се изтръгнах от прегръдката му:
--А сега ми кажи коя беше тази?-аз упорствах.
--Няма да се откажеш , нали?
--Не. - казах сериозно.
--Добре... Това е бившето ми гадже. - каза той спокойно.
--И кога скъсахте? - аз повдигнах вежди.
--Ами... - той погледна часовника си. - преди около десет минути. - той ми се ухили.
--МОЛЯ? - аз го погледнах невярващо. - Искаш да кажеш , че си спал с мен , докато си имал гадже? Откъде да знам, че докато аз съм ти гадже, няма да излизаш с някоя и после ще ме зарежеш? - бях бясна.
--Тифани, знаеш , че планът ми не беше да съм ти гадже, това стана почти от само себе си, как очакваш да скъсам с нея, защото съм отвлякъл момиче , което ще харесам и ще спя с нея? - той отново звучеше спокоен. И прав.
--Прав си.-аз се засрамих и погледнах отново към земята. - Съжалявам. - пъхнах кичур коса зад ухото си. Джъстин сложи показалец под брадичката ми и я повдигна.
--Обичам те , ясно? Не знам как в рамките на 20 минути, можем да се скараме 2 пъти , но не ми пука. - не очаквах да чуя това и за пръв път почувствах пеперуди в стомаха.
--И аз те обичам. - погалих бузата му. - И няма да те оставя.
Качихме се в колата му, имахме още време и щяхме да хапнем.
Отидохме в близкия мол и чакахме асансьора. Беше пълно с хора, на обяд винаги е така. Асансьорът дойде и ние се качихме. Бяхме сами. Аз натиснах бутона за третия етаж и отидох в дъното при Джъстин. На втория етаж спряхме, вратите се отвориха , и познайте кой се качи. Точно така , миньончето, заради което се скарахме с Джъстин преди малко. Тя се качи най-спокойно и се направи, че не ни познава. Е , мен наистина не ме познаваше , може би, въпреки че ми беше толкова позната. Джъстин се направи на ударен също, слязохме заедно с нея на етажа за хранене и там пътищата ни се разделиха.
Чаках Джъстин да поръча нещо от Макдоналдс на маса до големия прозорец, гледащ към парка и мислех за това момиче. Тогава ми щракна - това беше Дара от часа ми по биология. Тя беше доста тиха , не мисля, че въобще имаше приятели. Говореше се че е емо, че си реже вените и така нататък. Знам за нея само от слуховете.
Мислех си за нея , когато усетих че някой сяда на стола до мен. Реших , че е Джъстин и се обърнах усмихната , но вместо него очите ми срещнаха тъмносините очи на Дара.
