Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 1

Събуждам се. Стаята е студена, въпреки че е средата на юли. Спомням си какъв ден е днес - днес ще бъдат обявени хората, които ще участват в Игрите на феите.

Обличам се в обичайните си дрехи - синьо-бяло горнище и синя пола. Реша си косата и връзвам част от нея на малка опашка над ухото си. Тогава отивам в гилдията. 

Има много хора във Фейри Тейл. Заставам в ъгъла до вратата. Оглеждам се и виждам Натсу и Хаппи да идват към мен. 

- Нервна ли си? - пита ме Натсу. 

-Какъв е шансът да ме изберат?  -има 12 момчета и 12 момичета, шансът си е голям, но не искам да го тревожа, затова просто се правя, че не ми пука. 

- Всъщност аз съм нервен.  - казва Натсу. - Ако ме изберат, ще трябва да убивам приятелите си. Обичам да се бия, но не и да убивам.

- Аз не се тревожа - казва Хаппи. - Не могат да ме изберат; аз съм котка. 

Церемонията започва. Мираджейн изтегля имената на участниците от сфери с магия. 

'Е, нека започваме. - казва Мира. - И първата избрана е... Уенди Марвел!

Всички зяпват в тишината. Свикнах да виждам някои от приятелите си избрани, но нямам време да скърбя за тях. 

Уенди бавно отива до сцената. Тогава Мира пита за доброволци - няма такива. Никой не би отишъл в Игрите само за нея. Не съм против нея; аз съм против всички. 

Мира избира и други момичета. Момиче със зелена коса, което не познавам, момиче с ясни сини очи, друго момиче с лилава коса и после.... Ерза Скарлет. 

Всички, които обичам, почивайте в мир, мисля си. Ерза е една от най-силните магьосници във Фейри Тейл - тя има най-големи шансове за победа. 

После и другите ми приятелки - Джувия и Леви. Тъжна съм - Леви срещу Ерза? Няма да гледам подобно нещо.

Мира избира още няколко момичета и тогава... 

-Луси Хартфилия. 

Сърцето ми препуска удар. Аз? Аз. Аз съм избрана. Ще трябва да се бия с Ерза и сладката Леви-чан. Не мога да го направя.

Но си поемам дъх и отивам на сцената.

- А сега е време за момчетата. - обявява Мира. Тя изважда имената, някои от тях са мои приятели -  Грей, Гаджийл, Джелал, Ромео.

Сърцето ми обаче се разбива, когато тя казва:

- Натсу Драгнийл. 

Не. Всички, но без Натсу. Не знам какво точно изпитвам към него , но той е най-добрият ми приятел, не знам какво ще правя, без да мога всяка сутрин да виждам лицето му през прозореца. Без да ходим на работа заедно. Без да се смеем на шегите си. 

Без него.

Ако спечеля. С Натсу и Ерза, и толкова много силни магьосници. Но ще бъде болезнено да живея в свят без него.

Мира изтегля още няколко имена, които не разпознавам, и после всички отиваме към гарата. Оттам ще хванем влака за Арената. Влакът се задава. Обикновено на Натсу му прилошава, когато пътува, затова сега Уенди му прави магия - сещам се, че един от тях няма да се върне, може би дори и двамата.

Влакът е голям - има достатъчно място за всеки от нас. Ще пътуваме 2 дни до столицата на Фиоре.  След като се качваме, всички си отиват по стаите, освен мен и Мира, които оставаме в общата стая с многото място. 

- Защо не участваш в Игрите? - питам Мира.

- Твърде съм стара - отговаря тя. - Освен това вече съм ги печелила веднъж.

Какво? Не знаех това.

Изглежда е разбрала какво си мисля, защото казва:

 - Да, преди три години. Но когато спечелиш, не означава, че твоите семейство и приятели не могат да бъдат изтеглени за Игрите.

Слушам я внимателно. Знам, че има брат - Елфман, но не съм чувала да му се е случвало нещо. 

- Преди две години - казва Мира. - Сестра ми беше избрана преди две години. Тя умря в Игрите на Феите.