Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 3

На следващия ден пристигаме в столицата на Фиоре. Настаняват ни в тренировъчен център. Дори не се прибираме по стаите си, хора идват и ни отвеждат при стилистите ни, да ни приготвят за шоуто довечера. Всички в столицата са свикнали с красотата. Те трябва да са красиви, както и ние. 

Обичам разкрасяването. Но не и сега. Стилистите премахват всяко излишно косъмче от тялото ми. После ме измиват и ми дават да нося обикновено кимоно, когато ме изпращат при стилиста, който ще ми даде дрехите, които ще нося. 

Тя е жена на средна възраст с тъмна коса и един-единствен сив кичур над лявото й око. 

- Здравей. - казва ми тя. - Казвам се Акира и ще бъда главният ти стилист, докато... си тук. 

Сигурна съм, че искаше да каже "жива" . Не знам какво да мисля за тази жена. 

- Мислех си ти и партньорът ти да носите традиционни японски облекла - казва тя. Харесва ми идеята за традиционното и изглеждам супер сладка в едно такова кимоно. 

- Кой е партньорът ми? - питам аз.  Всяко от дванадесетте момичета е партньор с едно от момчетата и заедно те отиват до площада, за да ги види тълпата. 

- Натсу Драгнийл. - отговаря Акира. Толкова се радвам, че е Натсу! Предстарям си го в кимоно и се изчервявам. Толкова е сладък!

Защо си мисля това? Не е като да го харесвам или нещо подобно...

- Луси! - вика ме стилистката. - Приготвих това. - тя ми показва най-сладкото кимоно, което съм виждала. 

Акира ми помага да се облека и започва с грима и прическата ми. Вдига косата ми и я украсява с цветя.  Гримът ми е прост, но очите ми изглеждат по-големи. Толкова съм красива!

След като съм готова отивам на мястото, където са каретите и истинските коне. Почти всички са тук.  Виждам Натсу. Дрехите му си отиват с моите идеално, а розовата му коса е рошава както винаги. 

- Готова? - пита ме той.

- Готова. - отговарям. 

Всички са тук и се качваме на каретите.  Аз и Натсу сме в последната. По време на пътуването не говорим. Когато стигаме главния площад, започвам да треперя. Натсу хваща ръката ми. 

- Не се тревожи! - казва ми. 

Поглеждам го в очите и се усмихвам. 

- Няма!