Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 4

Всичко се случва толкова бързо. Събуждаме се, ядем и стилистите ни приготвят за Арената. Тази година сме облечени със сиви джинси, черно-бяла блуза и камуфлажно яке. Не е особено по вкуса ми и се моля татко да ме облече по-добре, когато се прибера вкъщи в ковчег - мъртва. 

Стилистите правят обичайната ми прическа - малка опашка над дясното ми ухо. Останалата част от косата ми пада свободно на гърба ми. Върху камуфлажното яке забелязвам знака на Фейри Тейл. 

Отиваме до Арената с влак. Всички са там със стилистите си. Не влизаме направо на Арената, а отиваме към стаите отдолу. Аз и Акира сме в стая 8. Влизам и виждам платформа в средата на стаята. Акира-сан ми казва да стъпя на нея. 

- Не трябва да отстъпваш от платформата, докато не изтече таймерът...

- Какво? - питам. 

- Когато всички се качат горе, имате 60 секунди, преди да можете да отстъпите от платформите. Ако слезете от тях преди това, платформата И вие, заедно с нея, ще експлодирате. - обяснява ми тя. - О, виж, време е. 

Кимвам, качвам се на платформата и тя се вдига бавно. 

- Успех, Луси-чан! - пожелава ми тя. Аз просто кимвам пак. 

Почти съм горе. 

Затварям очи...

...И мисля за другите. Приятелите ми. Дали имат добри стилисти, които се грижат за тях като Акира-сан?  Дали приятелите ми са съшо толкова нервни, колкото съм и аз? Малката Уенди... Как ли се справя без Карла? Надявам се да са добре...

Отварям очи. Толкова е залено, това е първата ми мисъл. Точно като в съня ми. После се сещам, че не беше хубав сън. 

Виждам Рогът на изобилието.  И останалите трибути. Натсу носи същите дрехи като мен (както и всички останали) - сиви джинси, черно-бяла блуза и камуфлажно яке със знака на Фейри Тейл на гърба. Натсу ми намига, косата му е рошава както винаги. А очите му... Не, спри да си мислиш за това! Сега трябва да бягаш и да не поглеждаш назад! Не трябва да си с Натсу, така само рискуваш живота му!

- 60 секунди!

Докато таймерът отброява, оглеждам за оръжия. Виждам няколко на земята.  Ако са близо до Рогът, са по-полезни и силни, отколкото ако са далеч. Но виждам златен ключ на около метър от мен. Моят вид оръжие, понеже аз използвам Духовна магия. Усмихвам се. 

- 30! 29! 28! 27! 26...

Другите също се оглеждат. Ерза гледа със зъл поглед един меч до Рога. Джувия е при Грей, знам, че го харесва, сигурно са се съюзили. Виждам, че някакво непознато момиче гледа към един нож близо до нея. 

- 10! 9! 8! 7! 6...

Почти. 

- 5! 4! 3! 2!

Сега!

-1!

Силен звук ни известява, че можем да отстъпим от платформите. Няма време да мисля. Трябва да бъда бърза.

Спринтирам до ключа. Друго момиче със зелена коса на опашки бяга към мен. Досещам се, че и тя иска ключа - значи и тя е духовен магьосник. Почти стигам ключа...

Тогава момичето срещу мен започва да кашля кръв.  Виждам, че е намушкана в гръб с ножа, който видях наблизо. Сграбчвам ключа и започвам да бягам. Оставям зеленокосото момиче да умира зад гърба ми.