Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 7

Мисля си да напусна мястото, където умря Уенди, но тогава забелязвам трупа на русото момче, което ни нападна. Аз го убих, мисля си, потресена от себе си. Преди да вляза в гилдията бях просто богато момиче, интересуващо се само от дрехи и момчета. Но после открих приятели - моите накама - заедно с тях и нов смисъл на живота. Сега живея за тях и искам да съм достатъчно силна, за да мога да ги защитавам. 

Това си мисля, докато гледам трупа. Не познавам момчето, но бяхме в една гилдия. Но нарани приятелката ми. Заслужаваше да умре и аз не съжалявам, че го убих. Все пак това  е игра и ние сме играчите в нея.

Но не трябва да ни третират само като играчи, мисля, докато събирам нещата си. Ние сме също така и хора. 

Напускам реката, за да отмъстя за Уенди. Въпреки че това няма да я върне.

"Намери Грандин... Кажи й, че я обичам..." Това ми каза тя, докато умираше. 

Не можа да намери дракона си. Затова ще оцелея и ще намеря Грандин. Сега имам причина - също като Натсу, Гаджийл, Стинг, Роуг и всички други драконови убийци. 

Затова тичам. През дървета и трева, и вода, бягам цял ден. Не знам защо бягам, но спирам чак вечерта пред една пещера. Доста голяма, при това. Влизам.

- Е, здравей - чувам някой да казва. 

Обръщам се. В другия край на пещерата седи Евъргрийн. 

- Това си е моята пещера - казва тя. 

- Съжалявам. Трябва ми. - Отговарям. - Не съм бягала цял ден, за да разбера, че пещерата е заета. 

- Значи ще трябва да се бием за нея, сладурче. 

Тя си сваля очилата. Объркана съм - и какво, няма да може да вижда..

И ме изненадва с атаката си - вкаменява всичко наоколо. 

- Какво...- Изненадана съм. Ето защо си сваля очилата! Толкова съм тъпа!

Но аз също съм подготвена, Обещах на Уенди, че ще живея, и ще се бия за този живот!

- Портал! Отвори Порта на Девицата! Варго! - изкрещявам. 

- Време ли е за наказанието ми, принцесо? - пита ме тя. 

- Не, но се бий и това момиче или аз ще умра!

Вагро започва да копае дупки в земята. Евъргрийн се опитва да я вкамени, но изглежда магията й не работи на духове. Затова решавам да помогна на Варго. 

- Отвори портал на Близнаците! Джемини! - Те се появяват. - Копирайте уменията ми и ги използвайте срещу Евъргрийн!

- Принцесо, помислих, че може да Ви потрябва оръжие, затова донесох това. - Тя ми подава камшик. - Може да наранява както хора, така и духове. Използвайте го за наказанието ми...

- ИЗПОЛЗВАЙ НАКАЗАНИЕТО СИ ДА УБИЕШ ЕВЪРГРИЙН! - Дори не знам защо постоянно говори за наказание. 

Когато Джемини са копирали уменията ми, се оказа, че са копирали и камшика ми. Така че заедно използваме камшиците си срещу Евъргрийн. 

- Не мисли, че ще умра толкова лесно! - казва тя. - ЛАКСЪС!!

О, не. Това е лошо. Мога да победя Ева, но не и Лаксъс, особено ако са заедно. Той се появява зад нея. 

- Какво, не можеш да убиеш една новачка?

- А ти обеща, че ще помогнеш на всички от отбор Раджиншу!- казва тя срещу него.

 Тогава ми хрумна стратегическа идея.

Но ще я използвам по-късно(ако оцелея).

 - Ревът на Електрическия Дракон! - Лаксъс използва атаката си по мен. 

- Джемини! Варго! - Крещя, но духовете са изчезнали, магията ми е свършила. Не! Не мога да умра просто така, не мога...

- Ревът на Огнения Дракон! - чувам отдалече. Огън се появява пред мен и блокира пътя на Лаксъс. Обръщам се - Натсу седи на входа на пещерата. 

- Пропуснах ли нещо? - пита той. - Лаксъс. БИЙ СЕ С МЕН!

Натсу е какъвто си е винаги, все иска да се бие. 

- Луси - казва ми. - Излез навън.

Слушам го и излизам. Значи не се е съюзил с никого - някакси това стопля сърцето ми. Но не мога да го оставя срещу повече противници от него - въпреки че това няма да го спре. 

Изваждам ключовете, които взех от Уенди - Пискес и Ариес. Свързвам се с тях, за да съм готова, ако ме атакуват. 

И като се сетих за това....

- Да не би да реши, че ще се измъкнеш толкова лесно?