Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 5

Бягам. Не гледам къде, просто искам да избягам. Да не съм тук повече. Не и след като видях онова момиче да умира пред мен.

Сблъсквала съм се със смъртта и преди. Гледах как майка ми умира. Но не беше като да гледаш как я намушкват с нож. 

Бягам. 

Чувам писъци. Някой умира. Разбира се, че умират, тъпачко! Ти си на Арената!

- Йо, Луси!

Толкова се изненадвам, когато чувам някой да казва името ми, че се блъскам в дърво. Оглеждам се. Натсу ме е извикал. 

- Какво правиш тук? - питам го аз. 

- Искам да съм ти съюзник. 

- Вече ти казах, че не искам да сме съюзници! 

- Но - започва той. Разбирам какво се опитва да каже - аз също искам да съм му съюзник, но не искам да го виждам как умира или да бъда тази, която го убива (или убива себе си). - Луси, ние сме страхотен екип. Ти си първата, след Хаппи, която е близка за мен не само като съюзник, но и като приятел. Искам да те защитя - и освен това имаме по-голям шанс, когато сме заедно. 

Мисля си за думите му, но все пак...

- Отговорът ми е не.

- Добре, но пак няма да те убивам. - казва ми той. После се приближава и ме прегръща. - Постарай се да не умираш. 

- Ще се опитам. - казвам, като се усмихвам. 

Когато се стъмня, аз все още бягам. Изморена съм. Решавам да изкатеря дърво и да спя на него. Сещам се за златния ключ, който взех от Рогът на изобилието. Може да ми потрябва помощ, затова решавам да направя договор с духа. 

Извиквам духа, но нищо не се случва. Поглеждам символа на него - Водолей - затова може би ще ми трябва вода, за да го извикам. Нямам, затова ще изчакам до сутринта, където ще потърся езеро, река или друг водоизточник. Затварям очи и заспивам.

На сутринта тръгвам да търся вода. Усещам, че ако не пия скоро, ще се дехидратирам. Скоро откривам малка река, която е близо до дървото, на което спях - на около половин час (или поне така си мисля).  Слагам ключа във водата и отварям портала. Появява се красива русалка със синя коса. 

- Аз съм Аквериус. - казва тя. Но не изглежда да е в добро настроение, защото след това извиква: 

- КАК СМЕЕШ ДА МЕ ПРИЗОВАВАШ В ТОЛКОВА МРЪСНА ВОДА??

- Съжалявам.  - Тя изглежда толкова страшна. - Казвам се Луси и взех ключа ти от Рогът на изобилието. Обещавам да се държа с теб не като с дух, но като с приятел. - казвам с усмивка. 

- Добре - съгласява се тя. - Но договорът ни приключва, ако изгубиш или счупиш ключа ми, или ако ме нараниш по някакъв начин. - Тя изчезва. 

- Какъв й е проблемът? - мърморя си. - Надявам се да не се наложи да я използвам често. 

Обръщам се, за да реша накъде да тръгна и почти се сблъсквам с Уенди. 

- Съжелявам! - казва тя. - Моля те, не ме убивай, Луси-сан!

Мисля, че виждам сълзи в очите й. Толкова млада, толкова невинна...

- Не се страхувай, няма да те убия. - казвам й и се усмихвам. 

- Ъмм... Луси-сан... Искаш ли да бъдем съюзници?

Съюзници? Сигурно се шегува....

- Съюзници? - повтарям аз. - Ние трябва да се избием взаимно...

И тогава си помислих: Може би бих могла да й помогна.  Вярно е, че отказах на Натсу, но той поне може да оцелее, докато Уенди изглежда толкова малка и безпомощна...

- Добре. - казвам аз. - Съюзници сме за малко.