Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 6

С Уенди се съюзихме. 

- Гладна ли си? - пита ме тя. 

- Имаш храна? - Не съм виждала храна от вчера сутринта.

- Набрах малко плодове и боровинки. Познавам ги и знам, че тези са полезни, а не отровни. 

Усмихвам се.

- Благодаря.

Разделяме храната по равно и я изяждаме.

- Не съм влизала в битка преди Арената. - казва Уенди, 

- По-добре да не се бием.

- Тогава как се очаква да спечелим? 

- Е, можем да изчакаме всички останали да се избият и тогава ще сме единствените оцелели. 

- Да, но така ще трябва да се бием двете. - напомня ми тя. 

Мисля върху думите й. 

- Добре, да се бием с някого. Да не е много силен.

- Искаш да го убием? - пита тя ужасено. - Но аз не мога да убивам...

- Шшт.

Някакъв тип, когото не познавам, изскача от храстите. Той има руса коса и използва някакъв вид рунна магия. 

- Съжелявам, момиченца. Но това е битка. Убий или ще бъдеш убит. - казва самодоволно той. 

Прави някаква магия - сега сме затворени в квадрат от руни.  Над нас валят камъни. Но изглежда магията му не е толкова силна, защото след тази атака руните в квадрата отслабват и ние успяваме да се измъкнем. 

- Ревът на Въздушния дракон! - извиква Уенди и използва въздушната си атака към момчето.  Той пада на земята. Не губя време и изтичвам до реката. 

- Аквериус! Призовавам те! - Изкрещявам. 

Тя се появава, ядована (отново). 

- ЗАЩО МЕ...

- Да, все едно, просто го атакувай, защото иначе ще ме убие. - посочвам момчето. Тя е страшна, но сега не е времето да се страхувам от нея. Време е този, който ни нападна, да се страхува.

Аквериус стреля с вода по него, но той прави рунни бариери и после използва заклинание, с която прави така, че тя да изчезне.

- Какво направи? - изкрещявам по него. Ако е направил нещо на моя дух...

- Просто затворих портала. 

- Но ти не си Духовен магьосник, как...

- Грешка. Аз съм Духовен магьосник, но също така научих и рунна магия. Но пък тя е по-слаба от Духовните ми сили. Пискес, призовавам те! - Той извиква нов дух.