Игрите на Феите (Кросовър между Игрите на Глада и Фейри Тейл)

Глава 2

-Какво? - седя и слушам Мира, която ми разказва за сестра си. 

- Казваше се Лисанна. - казва ми тя. - Беше на четиринадесет. Би се смело, но после я убиха. Оцеля доста дълго време, но накрая попадна в схватка с едно от момчетата и загуби. 

- Чакай, ти не си единствения победител. Къде са останалите? - питам я аз.

- Всички са на мисии из Фиоре. - отговаря ми тя. 

- А ти защо не си?

- След Игрите на Феите загубих повечето от силата си.

Мисля си за това как не съм я виждала да използва магия. Но всички я уважават, все едно е силна магьосница.

- Какви бяха силите ти? - питам я аз след известно време, прекарано в мълчание.

- Имах много силна демонична магия. Бях магьосница S-класа, една от най-силните. Ходех на работа с Лисанна и Елфман. Бях най-силната от нас! - казва тя гордо.

Но аз нямах много време да мисля за Мира, защото другите идват при нас за вечеря.

След като се нахранихме, Мира ни обяснява различни техники, с които можем да оцелеем. Странно е, защото си мислех, че вече сме врагове.

- Можете да направите малки отбори с един или двама магьосници. Най-добре намерете храна и вода бързо. Не стойте близо до Рогът на изобилието дълго - вие ще сте добра мишена там. Не палете огън през нощта. Най-добре ще е да използвате оръжия, с които можете да боравите, но ако не можете да намерите такива, просто вземете някакво оръжие - по-добре да имате такова, отколкото да нямате.

Тя ни казва още няколко такива неща, после си лягаме. 

- Утре ще сме в столицата на Фиоре и трябва да сте отпочинали.

Прибираме се по стаите си. Моята е в дъното на коридора, а тази на Натсу - до моята. Спираме се до неговата врата. 

- Не мога да повярвам, че вече сме врагове. Преди осем часа бяхме най-добри приятели. - казва той.

Поглеждам го в очите, въпреки че той все още е най-добрият ми приятел. 

- Аз също. - отговарям.

Отварям вратата на стаята си и влизам вътре, оставяйки Натсу сам в коридора.

Стаята ми е голяма. Не бях влизала в нея, защото говорех с Мира - сега влизам за първи път. Взимам си душ и лягам на голямото легло. Дори не се усещам кога съм заспала.

Сънувам поле. Голямо поле с трева и езеро, далече от мен.  Слънцето блести и е топло - но не твърде топло. Перфектно време. 

Тогава чувам писък. Познат ми е. Поглеждам и виждам Натсу, недалече от мен, да лежи на тревата с кръв на гърдите си. Опитвам се да стигна до него, но не мога да помръдна. Гледам как умира, когато идва Грей и го атакува. 

- Не, Грей, спри, ще го убиеш! - крещя, но той не ме чува. Грей продължава да стреля лед по Натсу и после просто си тръгва. Най-накрая мога да се движа. Изтичвам до Натсу, който умира. Точно преди да умре, той прошепва:

- Луси... Не си отивай... Моля те... - и очите му гледат към нищото, той не диша и сърцето му не бие.

Пищя.

Някой влиза в стаята ми. Трябва ми време да осъзная, че това е Натсу. Идва до леглото ми и прошепва:

- Какво има, Луси? Чух те да пищиш...

- Нищо, просто кошмар. - казвам. 

- Добре, тогава ще вървя. 

- Не. - Натсу ме поглежда, когато казвам това. - Остани с мен. Моля те. 

Той идва и ляга в леглото ми, до мен. Свикнала съм - в Магнолия той често спи в леглото ми. Помня колко се ядосвах. 

- За какво беше кошмарът ти? - пита ме той.

- Ти умря - казвам аз простичко. - Страх ме е да не те загубя. - Лягам върху гърдите му и той ме прегръща. 

- Ще те пазя. - казва Натсу. - Сега заспивай. - Прегръща ме по-силно и аз заспивам в прегръдките му.