CreepyPasta: Hoodie

Глава 2 Запознанство

На път към апартамента си, вървейки по шумните улици на Токио, Ирис бързо забавяше хода на крачката си. Тя спря. Погледна в ляво и го видя. Облегнал се на стената между две сгради, трудно забележим, мокър и сам. Hoodie. Ирис се приближи и вдигна чадъра си над главата му. Той нямаше такъв. Беше седнал на земята.
- Ако продължаваш да стоиш така ще настинеш.
Каза Ирис. Hoodie повдигна нагоре главата си и я видя.
- Знаеш ли, че в момента говориш с убиец? - попита я той.
- Знам.
- Не се ли страхуваш?
- Не мисля, че има причина да ме е страх. Хайде, стани. Трябва да те подсушим. - каза тя с усмивка на лице.
- Ако накрая умреш не се изненадвай.
Ирис кимна с глава в отговор "добре" и му подаде ръката си, но той я игнорира и стана без помощта й.
През целият път до апартамента й Hoodie беше забил погледа си в земята. Влязоха в сградата. Там тя го покани да влезе вътре в стаята, но по всичко си личеше, че й няма и капка доверие. Все пак, кой би помогнал на човек като него? На убиец? Ирис донесе няколко кърпи и малък комплект за бърза помощ. Помогна му да се подсуши, а след това той я попита:
- А за какво е комплекта за бърза помощ?
- Не ми се прави на ударен! Суичарът ти е целият разкъсан и в кръв! Свали го! И без това все още е мокър.
Hoodie махна суичарът. Под него имаше тениска. Остави маската на лицето си. Той не сваляше очи от ръцете й. Трябваше да е сигурен, че тя няма да направи опит да го убие. Ирис остави суичарът да съхне. Превърза раните му, а след това го попита:
- Искаш ли нещо за пиене. Например какао?
- Защо го правиш?
- Кое?
- Помагаш ми. Защо? Знаеше, че би умряла, но пое риска.
- Първо. Смъртта не е това от, което наистина ме е страх. Второ. Ти си дори по - добър от всички, които познавам. Заповядай! Суичарът ти е вече сух и зашит.
Hoodie го облече. И понечи да отвори вратата, за да излезе.
- Приятен път! - пожела му Ирис.
Той продължи по коридора на общежитието изпускайки едно малко листче. Ирис го видя. Вдигна го и тъкмо щеше да го повика, но докато се обърне Hoodie вече го нямаше. Тя влезе обратно в стаята си и прочете написаното, а то беше "Благодаря".
Съжалявам за правописни и пунктуационни грешки.