CreepyPasta: Hoodie

Глава 18

Гледаха се в очите за извезно време и накрая момичето се осъзна и стана.
- С-съжалявам! Много съжалявам! Не беше нарочно*подсмрък*! - каза изчервилата се Ирис.
- Сигурна ли си? - попита на шега Brain.
- Разбира се! Кой би го направил нарочно? Аз...--
- Спокойно, пошегувах се!
- Червен си!
- Ти още повече!
- Болна съм!
- Не това е причината да си червена, като светофар!
- Срамежлив си!
- Подиграваш ли ми се!?
- Не.
- Да бе! Ще те гмурна пак в легена😀!
- За да те изритам отново ли😂?
Започнаха да се хилят като пълни идиоти, че чак се чуха в хола където бяха Сали и Сора. Тези двамата се бяха отделили от тях. Единият защото се разболява лесно, а другия следва първия.
- Добре де, водата вече истина. Сега какво? Вече е късно.. Колко е часът? - попита Ирис.
- Ами *взима си телефона и поглежда часовника*... 22:04 часа е.
- Аз ще трябва да се прибирам.
- Има един малък проблем..
- Какъв?
- През времето което те нямаше зомбитата станаха по - опасни. Знам, че ти е неловко но мисля, че ще е добре всички включително Сали, Сора теб и мен да си останем тук за тази вечер..
- А--Ама-Ами...
- Ти и Сали ще сте в моята стая, а аз и Сора в хола.
- Не може ли да е обратното..?
- Кое?
- Ние със Сали да сме в хола?
- Защо? Мисля, че ще ви е по - комфортно да спите на легло от колкото на диван?
- Не ми е удобно да ти спя в стаята...
- Чиста е..
- Не това е което имах в предвид....*забила поглед в земята и прави нервни движения с крак*
- Добре ще използваме твоят вариант! Отивам да кажа на Сали.
- Добре!
Brain излезе от стаята, а Ирис мислеше план за бягство през прозореца. Тя го отвори.
През това време момчето каза на Сали за нощуването в къщата.
- Значи ти и кака ще сте в една стая? - настоятелно попита деветгодишното момиче.
- Не. 3 пъти вече ти казах как ще сме разпределени!
- Хайде де, не сте ли гаджета вече??
- Не! От къде ти хрумна пък това?
- Чуваха се разни звуци от твоята стая..
- Не е ли време да си лягаш!?
- Сякаш бих*изплезва се*!
В този момент се чу крясък. Идваше от стаята на момчето.
- Това Ири ли беше!? - попита загрижено детето.
- Сигурно пак се опитва да си слага краката в горещата вода. Нали вече изтина? - измрънка Brain под носа си. Чуха се още шумове и накрая той отида я провери. Опита се да отвори вратата на стаята, но тя беше заключена - Хей, Ирис, какво се случва там вътре!?
- Каза ми, че са опасни, но не и, че са канибали!
- Моля!?
- Изчакай минутка!
- Зомбита ли чувам!?
- Може би малко..
- Отвори вратата!
- Съжалявам, но ще заема учебникът ти по математика!
- Моля!? Отвори бързо!
- Добре де!
Ирис отвори вратата и го пусна да влезе, след което бързо я затвори отново. Тя се биеше със зомбита влизащи през прозореца. Телата им бяха по - нормални от колкото на тези от преди седмица, две, но този път си бяха същински зомбита. Точно така. Живи трупове обикалящи из града.
Brain се намеси. Избута зомбитата и затвори прозорецът. Имаше няколко в стаята. Момичето задържаше едно да не я доближава с учебника по математика. Изполваше от време на време и физиката. Тя удари трупът в главата и го изрита. През това време Brain побеждаваше две зомбита с една дълга дървена пръчка, която измъкна изпод леглото си. Учебниците вече не помагаха на Ирис да задъжи зомбито, а ударите ѝ не действаха. Момчето вече победи двете зомбита в единия край на стаята и отиде да помага на момичето. Той изрита немъртвият в стомаха и го запрати на няколко метра разтояние от тях. Прониза го с пръчката си. Накрая зомбито спря да мърда.
Brain отиде при Ирис.
- Вече ще ме е страх от прозорци... - каза тя бавно и плавно падайки на колена на пода.
- Хей, добре ли си?? Не те хванаха нали??
- Не... Какви бяха тези неща!?
- По новините ги дадоха извънредно! Не си ли чула нищо по времето на тези две седмици които те нямаше?
- Не. Оказахме се по - надалеч от Токио и то доста. А и нямахме кабелна.
- Добре.. Можеш ли да се изправиш?
- Моля те остави ме да постоя така и без това много се стресирах!
- Добре... Но... Става лошо.. Вече могат да отварят и призорци.
- Съжалявам, че ще ти го кажа, но аз отворих прозореца...
- Хубаво! Значи сега ти ще чистиш след труповете!
- Добре.
- Наистина? Просто така?
- Ами вината беше моя и без друго. Пък и нямам причина да се гнуся.
- Странна си!
- Я виж ти кой го казва.
- Не за лошо, имам на предвид, че всяко момиче ще се погнуси от труп, а ти ги биеше с учебници сякаш мачкаш кайма.
- Ами чесно понякога учебниците са ми по - голям врак от колкото зомбитата..
Този път се постарах да ви направя дълга глава. Съжалявам за правописни и пунктуационни грешки и благодаря че прочетохте новата глава. Какво? Няма име ли? Да. Няма. Смятам, за да не издавам със заглавията какво ще се случи в главата и вече да пиша имената накрая на главата. Добра идея ли е това?
Думи: 789
Заглавие на глава: Страх от прозорци.