CreepyPasta: Hoodie

Глава 29

Вече бе късно и всички си бяха легнали с изключение на Brain, Ирис и Ben. Ben все още се бунтуваше, завързан за онзи стол, раздразнен от ефекта на антидота, а Ирис и Brain бяха на покрива и разговаряха на дълго и на широко.

- Окей... трябва да ти кажа нещо... може да се ядосаш... много. - каза Brain.

- Пробвай се и без друго вече ми омръзна да ти се сърдя. - отвърна момичето.

- Ами... Излъгах те.

- Знам.

- Беше, когато... Чакай, какво?

- Знам. Нямаше как да не забележа. Беше някак очевидно. Но, за да сме наясно, че говорим за един и същ случай.. Говоря ти, за когато ми разказваше историята си, нали?

- Да. - момчето вдигна едната си ръка и почеса врата си -... Как разбра?

- Не искаше да ме погледнеш в очите,до толкова че накрая трябваше да те принудя да се обърнеш към мен.

- Ами, да.. Истината е, че говорех за някой друг. Това беше историята на най - добрият ми приятел от детството. Името му беше Серт.

- О, щастие! Било е момче! - възкликна Ирис. Момчето се засмя при вида на лицето й изпълнено с облекчение.

- И да беше момиче, бяхме само деца.

- Какви ги дрънкаш? Не си ли чувал, че приятелство между момче и момиче не същестеува? Освен ако единият не е гей. Това обаче е друг въпрос.

- Защо?

- Защото ако е гей момичето ще може да си говори с него за момчета и обратното.

- Не това питам. Аз съм приятел на Сали също.

- Не, ти си й батко. Има разлика. Не мога да те ревнувам от човека, който направи всичко възможно, за да ни събере.

- Има логика. Та, всъщност виновника за смъртта му съм аз. Аз съм човека който му даде ножа и му каза да се защитава. Не можех да търпя да го гледам как страда така. Но накрая той се самоуби с него... Все още се чувствам отговорен за смъртта му.

- А не трябва. - момчето я погледа с кучешките си големи очи и повдигна едната си вежда:

- Защо?

- Защото и да не му беше давал ножа той пак щеше да го направи. Щеше да открие друг начин, и пак щеше да се стигне до това положение.

- Мислиш ли?

- Да. В момента се чувстваш виновен защото ти е бил скъп приятел. И... Мислиш ли, че ще му е приятно да се обвиняваш цял живот?