CreepyPasta: Hoodie

Глава 11 Спомени

Инжектираните бързо разбраха за смъртта на господаря си и започнаха да обграждат сградата. Бяха десетки. Ирис и Brain трудно щяха да се измъкнат.
- Боже, ако Jack не беше зомби, можеше да се справим тримата с тях.. Той правеше някакво движение... Както и да е.. Няма време да мисля за това! - каза си тихо Brain.
"Jack... Именно!" помисли си момичето. Тя си спомни за проучванията си. В този момент тя скочи и изрита един в главата. Те тръгнаха да тичат защото се изчисти малка пътека. Докато бягаха момчето попита:
- От къде знаеш за това движение!?
- Ами.. Още преди да се срещнем се интересувах от вашата групичка убийци и аз малко..ви...проучвах.... Добре де имам цяла книга със записки...
- Ти какво!?
- Амии..
- Как си намерила толкова информация?
- Често, ходех на местата....където се случваха убийствата... Ии..
- Ти наред ли си!? Можеше да бъдеш убита! Дори смъртта да не ти е страх!
- Честно и аз си мисля, че на скоро главата не ме слуша много, много..
- Мислиш!? Ще ти чета конско по - късно.. Знаеш ли движенията на Ben?
- Този ми беше много странен, но да.
- Ти си бърза. Той също. Имаше начин как да прекъсне сигналите отиващи до мозъка с удар в тила. Можеш ли го?
- Номер 12.. Разбрано!
- К'во..??
- Ще ти обясня докато ми четеш конското после!
- Хубаво! Сега да разкараме този отзад!
Ирис се отдели от пътя, а Hoodie продължи да тича. Изведнъж се спря и наръга г-дин пулумутант в корема. Разбира се това нямаше да е достатъчно, затова Ирис изпълни ударът на Ben, който го парализира за известно време. Останалите инжектирани бяха много зад тях. Не успяваха да ги настигнат. Накрая се предадоха и се върнаха.
----- Обратно в апартамента (23:31 ч.) -----
Докато Brain четеше конско на Ирис тя мирно си седеше на леглото с леко виновен поглед забит в земята. От време на време поглеждаше с мили очи нагоре с надежда да не я съди толкова много.
- А какво беше онова"Ии.."?
- "Ии.."?
- По - рано каза" Често, ходех на местата....където се случваха убийствата... Ии..".
- Хехе.. Ами сладка история.. Аз малко така... Се опитах само мъъничко да проследя Jeff вече.. Инжектиран.... Ама тогава не знаех за отровата!
Brain гледаше момичето така, сякаш искаше да я убие с поглед. И успяваше.
- И как така го "проследи"?
- Малко по - рано той се опитваше да ме убие... След което дойде и Jack.. Накрая всички заживели щастливо!
Подсмихваше се Ирис.
- Безотговорна си!
- Добре, добре да сменим темата вече! Караш ми се от около час.
- 15 минути.
- Добре де преувеличих малко..
- Хубаво.. Сега можеш ли да ми кажеш за онзи учен.. Загубените спомени.. И така нататък? - каза Brain и седна на леглото до нея.
Момичето въздъхна и извъртя погледа си настрани.
- Преди 10 години се събудих в този град. Сама. Името ми. Помнех само това. Започнах да тичам. Загубих се. Влязох в едно кафене. Там случайно си търсиха дете талисман. Реших, че е добре да започна с работа, а после да мисля защо бях по средата на една тясна уличка в Токио. С парите си взех този апартамент и до ден днешен е така. Търся си работа. Уча. Разправям се с идиоти всеки ден в училище. Днес разбрах защо бях в този ден там.
Баща ми можеше да се каже, че беше женен за работата си. Бяхме аз, малкият ми брат и майка ми. Един ден този побъркан учен викна мама в кабинета си, но след това излезе само той. Дойде ред на брат ми. При него същата работа. И накрая аз. Каза ми, че е направил жертви, за да стигне до тук. Държеше една голяма инжекция. Каза, че искал да създаде по - голяма сила която да притежава някой от нас. Аз само стоях и гледах кървавите тела, сякаш захвърлени отстрани. Той ме инжектира. Помня, че болката беше толкова голяма, след като това подейства, че припаднах. След което се събудих в Токио. И край. Дори не знам какво съм сега.. Ха..ха.. Боже, чудя се дали изобщо ще имам шанса да разбера?..

Сълзи се стекоха по бузите на момичето, което беше сложило онази фалшива усмивка. Brain я прегърна. Все пак когато той имаше нужда от приятел тя беше там, сега беше негов ред.

Този път главата е по - дълга от останалите. Надявам се да ви е харесала! Благодаря, че я прочетохте!