Инжектираните бързо разбраха за смъртта на господаря си и започнаха да обграждат сградата. Бяха десетки. Ирис и Brain трудно щяха да се измъкнат.
- Боже, ако Jack не беше зомби, можеше да се справим тримата с тях.. Той правеше някакво движение... Както и да е.. Няма време да мисля за това! - каза си тихо Brain.
"Jack... Именно!" помисли си момичето. Тя си спомни за проучванията си. В този момент тя скочи и изрита един в главата. Те тръгнаха да тичат защото се изчисти малка пътека. Докато бягаха момчето попита:
- От къде знаеш за това движение!?
- Ами.. Още преди да се срещнем се интересувах от вашата групичка убийци и аз малко..ви...проучвах.... Добре де имам цяла книга със записки...
- Ти какво!?
- Амии..
- Как си намерила толкова информация?
- Често, ходех на местата....където се случваха убийствата... Ии..
- Ти наред ли си!? Можеше да бъдеш убита! Дори смъртта да не ти е страх!
- Честно и аз си мисля, че на скоро главата не ме слуша много, много..
- Мислиш!? Ще ти чета конско по - късно.. Знаеш ли движенията на Ben?
- Този ми беше много странен, но да.
- Ти си бърза. Той също. Имаше начин как да прекъсне сигналите отиващи до мозъка с удар в тила. Можеш ли го?
- Номер 12.. Разбрано!
- К'во..??
- Ще ти обясня докато ми четеш конското после!
- Хубаво! Сега да разкараме този отзад!
Ирис се отдели от пътя, а Hoodie продължи да тича. Изведнъж се спря и наръга г-дин пулумутант в корема. Разбира се това нямаше да е достатъчно, затова Ирис изпълни ударът на Ben, който го парализира за известно време. Останалите инжектирани бяха много зад тях. Не успяваха да ги настигнат. Накрая се предадоха и се върнаха.
----- Обратно в апартамента (23:31 ч.) -----
Докато Brain четеше конско на Ирис тя мирно си седеше на леглото с леко виновен поглед забит в земята. От време на време поглеждаше с мили очи нагоре с надежда да не я съди толкова много.
- А какво беше онова"Ии.."?
- "Ии.."?
- По - рано каза" Често, ходех на местата....където се случваха убийствата... Ии..".
- Хехе.. Ами сладка история.. Аз малко така... Се опитах само мъъничко да проследя Jeff вече.. Инжектиран.... Ама тогава не знаех за отровата!
Brain гледаше момичето така, сякаш искаше да я убие с поглед. И успяваше.
- И как така го "проследи"?
- Малко по - рано той се опитваше да ме убие... След което дойде и Jack.. Накрая всички заживели щастливо!
Подсмихваше се Ирис.
- Безотговорна си!
- Добре, добре да сменим темата вече! Караш ми се от около час.
- 15 минути.
- Добре де преувеличих малко..
- Хубаво.. Сега можеш ли да ми кажеш за онзи учен.. Загубените спомени.. И така нататък? - каза Brain и седна на леглото до нея.
Момичето въздъхна и извъртя погледа си настрани.
- Преди 10 години се събудих в този град. Сама. Името ми. Помнех само това. Започнах да тичам. Загубих се. Влязох в едно кафене. Там случайно си търсиха дете талисман. Реших, че е добре да започна с работа, а после да мисля защо бях по средата на една тясна уличка в Токио. С парите си взех този апартамент и до ден днешен е така. Търся си работа. Уча. Разправям се с идиоти всеки ден в училище. Днес разбрах защо бях в този ден там.
Баща ми можеше да се каже, че беше женен за работата си. Бяхме аз, малкият ми брат и майка ми. Един ден този побъркан учен викна мама в кабинета си, но след това излезе само той. Дойде ред на брат ми. При него същата работа. И накрая аз. Каза ми, че е направил жертви, за да стигне до тук. Държеше една голяма инжекция. Каза, че искал да създаде по - голяма сила която да притежава някой от нас. Аз само стоях и гледах кървавите тела, сякаш захвърлени отстрани. Той ме инжектира. Помня, че болката беше толкова голяма, след като това подейства, че припаднах. След което се събудих в Токио. И край. Дори не знам какво съм сега.. Ха..ха.. Боже, чудя се дали изобщо ще имам шанса да разбера?..Сълзи се стекоха по бузите на момичето, което беше сложило онази фалшива усмивка. Brain я прегърна. Все пак когато той имаше нужда от приятел тя беше там, сега беше негов ред.
Този път главата е по - дълга от останалите. Надявам се да ви е харесала! Благодаря, че я прочетохте!
ESTÁS LEYENDO
CreepyPasta: Hoodie
Novela JuvenilCreepypasta-та в нейния свят е истинска. Това, че става дума за убийци не значи без романтика.. Поне малко де! В края на крайщата едно момиче беше много любопитно и дори на косъм от смъртта продължаваше да си върши работата като преследвач на Creepy...