Глава 15 Заминаването

104 9 1
                                    

Няколко дни по - късно след инцидента с онези дванайсетокластници, Brain взимаше Ирис от училище всеки ден. Това бе една от умните идеи на Сали.
Веднъж на връщане от училище Ирис попита момчето:
- Чаках и чаках да ми кажеш, но ти все още мълчиш, затова ще питам наптаво! Какви са онези знаци които групичката ви си е направила, за да се разпознавате?
- Знаци?
- Ами веднъж ти си говори с Jack за тях и то каза " Докажи ми!" или нещо такова.
- Ама ти колко дълго време си ни следяла...?
- Ами инцидента с Jeff беше на лице тогава.
- Аха.
- А за знаците??
- Ами те бяха измислени от Laughting Jack. Беше добра идея кято за начало. По - късно както тези знаци бяха средство за разпознаване на приятели, така и врагът разпознаваше по - лесно мишените си. Нали разбираш? Когато никой друг ги няма и..
- Да. Нататък.
- Това е.
- Не е!
- Това всичко за знаците.
- Исках да ми разкажеш по - подробно.
- Няма много за казване...
- Не за знаците! За вас! Например, защо Сали беше в такъв огромен шок като разбра за Eyeless Jack? Не е ли нормално това да се случва наоколо? Също, кой е бил първият от вас инжектиран? Разбрали ли сте трайността на отровата върху човек? И--
- Не станаха ли доста въпроси...
- 💢💢
- Добре де, едно по едно! Първо Eyeless Jack всъщност беше по - големия брат на Сали. Затова! Първия инжектиран беше Laughting Jack. Той отдавна умря заради това. И трето, инжекцията върху нормален човек трае около 2 месеца и половина, може би 3. Това е максимума на тялото да не се разпадне. Още нещо?
- За сега не. После пак ще питам!
- Хубаво.
- Между другото..
- Какво?
- Ядосан ли си ми за нещо? Цял ден нито искаш да ме погледнеш, нито пък говориш много.. Трябва аз да питам, за да отговориш.
- Не, не съм ти ядосан за нищо.
- Добре, това ми трябваше да знам преди да замина.
- Къде ще ходиш?
- От училището ме поканиха да участвам в състезание по писане.
- Ти пишеш!?
- Боже, отваряй си ушите когато говорят хората! Да пиша! И утре заминавам и за две седмици няма да ме има!
- Две седмици.. Ще си дойдеш точно за Halloween.
- Да.
- Еми успех! Сритай им задниците!😉
-😁Ама разбира се!😁
- Къде ще се провежда състезанието?
- Учителите казаха, че ще е някъде извън Токио, но не знам къде точно...
- Ясно...
Вече бяха пред апартамента на Ирис. Тя изпрати Brain и влезе в стаята си. Погледна към вече приготеения ди куфър и се пльосна на леглото. Сали отиде при нея и я попита:
- Е??
- Какво"Е"?
- Как реагира той като му каза, че заминаваш утре?
- Каза "Сритай им задниците!".
- Сериозно!? Без "Ще ми липсваш!", без "Обичам те!"?
- Това "Обичам те!", пък от къде се взе!?
- Ми не се ли харесвате?
- Харесваме? Пфф, ще се очудя ако на този толкова "зает" човек му хрумне за любов!
- Недей така, ти го спаси няколко пъти, той те спаси.. Колко пъти ти е помагал?
- Може би два.. Не знам. Няма особено голямо значение.
- Как да няма!?
- Забрави. Любовна тема тук не мисля, че има!
- Охо, само мислиш, но чувстваш че има, знаеш, че има!
И така разговорът се проточи докато накрая Сали не успя да притисне Ирис да каже, че "Може би има таква тема".
През това време Brain се прибра в къщата си и се тръшна на леглото си. Започна да мисли за заминаването на момичето. И си каза:
- Две седмици.. Ами аз к'во ще правя тия две седмици!?

CreepyPasta: HoodieМесто, где живут истории. Откройте их для себя