CreepyPasta: Hoodie

Глава 22

В един момент Brain не очаквано се опита да каже нещо. 
- За--
Зомбитата по принцип не говореха. Ирис надигна главата си на горе и видя.. Неговото червено като домат лице.
- Задушавам сеее!
Продума Brain. Та нали Ирис го гушкаше силно, а тя имаше меко казано здрав захват. В следващият момент момичето го пусна и махна ръцете си от него. Той се нарадва на полученият въздух и накрая я погледна. Тя привлече вниманието му с още сълзи. Също се загледа и в кървавото рамо на момичето.
- Какво е ставало!? От къде е тази рана!? Защо плачеш!? Нещо лошо ли съм казал или направил, или и двете!? - каза на един дъх Brain.
- *Подсмрък* Станаха много неща, ти ме накара да плача като ми каза да направя нещо ужасно, не си виновен за нищо.... - заговори някак леко не свързано Ирис.
- Ясно... Всъщност нищо не разбрах, но както и да е.. Какво се е случвало тук? - запита момчето.

- Ами... -Ирис му разказа всичко, освен за раната по пътя между вратът и рамото ѝ - И всъщност това е всичко.
- А тази рана?
- Ами ти, нали малко се превърна в зомби...
- Ирис.
- Да?
-Ти не си зомби...
- Като го спомена да. О, боже мой, КАК ТАКА?! - забеляза в последния момент тя. Замисли се и след няколко минути мислене каза:
- Т'ва дето онзи кретен ми инжектира!
- Може би, да.. - отвърна Brain.

- Ако съм права, може да се създаде антидот или не знам... Ъъъ.... Ще ми трябват-- - момчето както я гледаше знаеше, че след само секунди тя ще започне да дрънка глупости и я вдигна и я преметна като човал през рамо. - Ама ти-- какво правиш!?
- С тази твоя рана не можем да минем през въздухопровода.
- Като стана дума... Къде  изчезна твоята рана?
- Ами докато съм бил зомби, някак си съм се регенерирал.
- Знам, че играеш видеоигри, но не очаквах да използваш и думи от сорта на "регенерирам"..
- Проблем ли имаш? В момента аз съм този който ще ти спасява кожата.
- Я ми припомни, кой ти спаси твоята преди малко!?
Хилиха се те като идиоти, но зомбитата ги чуха. Наметнатата се чудеше какви ще ги върши Brain, че ще и спасява кожата.
- Сега ще бъде по - трудно... - прошепна си той.
- Какво си намислил?
- По - добре да не знаеш!
- Моля--? - момчето отвори вратата и започна да пердаши зомбита - Ти.. Ти си луд! - извика Ирис, която само бе подмятана на горе на долу.
- А ти си тежка! Сега мълчи!

Име на глава: Пак човек

Съжлявам за закъснението, благодаря, че прочетохте и тази поредна глава.