CreepyPasta: Hoodie

Глава 24

- Ами сега какво? Ще бъда опасност за теб и Сали... Сигурно ще е по - добре... Да страня от вас... - каза вече изправилия се на крака Brain.
- Виж.. Разполагам с нужното, за да разбера повече за това в кръвта ми и ще опитам да създам точен "антидот". - отвърна Ирис.
- По - добре да стоя много на далеч.. Няма друг начин...
- Ти слушаш ли ме!?
- А ти разбираш ли ситуацията!? Не си учен, ти си ученичка в десети клас!
- Казах, че ще опитам!
- Не мога да се карам с теб! Все някога тези инстинкти искащи човешка плът ще надделеят! Не искам приятелите ми да бъдат убити от собствените ми ръце! Тръгвам си.. - момчето се завъртя и натисна дръжката на вратата в опит да я отвори. Ирис замери Brain с учебника по география, който го удари право в главата.
- Не ме карай да се държа с теб като със зомби! - ядоса се тя.
- Аз и без друго съм такова... - с наведена глава ѝ отвърна той. Отвори вратата и бе напът да си тръгне, но Ирис го хвана за ръката и му каза:
- И така да е, няма да ти позволя да се измъкнеш толкова лесно! Стигнахме до тук заедно и ще се постарая за завършим всичко по този начин! И смееш дори да си помислиш, че две момичета имат шанс срещу всичките тези чудовища навън!? Името ти означава мозък, за бога! Мисли с него! - яразвика му се тя и му пусна ръката. Brain се обърна виждайки колко му е ядосана. Той въздъхна.
- Добре да се опитане да създадем този "антидот"... - момичето не изглеждаше добре и се бе подпряло на рамката на вратата - Хей.. Добре ли си?
- Нищо ми няма.. Просто за момент ми причерня...
- Сигурна ли си--
- Ще започна с антидота веднага.. Отиди да наглеждаш онези двамата докато аз разглеждам нещата тук.
- Ако има нещо ми кажи.
- Добре...
Мина известно време и вече бе нощ. Ирис все още работеше върху антидота, а Brain занимаваше Сора и Сали, като им пускаше детски по телевизора. Момчето отиде в стаята си, за да провери Ирис.
- Мисля, че ни е време да си починем. Приготвих легло в другата стая - каза Hoodie.
- Ще съм тиха ако искаш да спиш... Искам да проверя още няколко неща в този разтвор. - казваше Ирис докато държеше две епроветки в ръцете си.
- Добре.. Когато си готова, тогава. Сложих ви на дивана със Сали, Сора е до камината..
- Добре. Лека нощ! - пожела му тя.
- Лека.. - отвърна ѝ той.
Минаха няколко часа. Вече бе пет сутринта и Ирис възкликна с голяма усмивка на лицето и торбички под очите:
- ЗАВЪРШИХ ГО!!
- Какво си задушавала? - попита Brain събуден от крясъците ѝ.
- Оу.. Извинявай, че те събудих...
- Нищо. Къде е задушеното?
- Моля? Няма никакво задушено.
- Оу.. Жалко...
- Но...! ..Завърших...анти--- - тя заспа още преди да има шанс да довърши изречението си. Brain ѝ се присмя за момент, защото косата ѝ беше навсякъде и тя си приличаше досущ на луд учен със сладка физиономийка. Той взе едно одеало и я зави. "Престараваш се за някой боклук, като мен" си помисли Brain.
Когато Ирис се събуди вече беше обяд. Тя се огледа в едно малко огледалце и видя червеното си чело, за това че спеше върху бюрото. Не ѝ пукаше особено много за това как изглежда и отиде в другата стая, където бяха всички и се просна на дивана заспивайки отново. Изсмяха ѝ се. Тя обичаше да спи като котка и да яде като тигър.
Оставиха я да спи до вечерта. Тийнейджърката се събуди близо към четири и половина след обяд. Разходи се из къщата и влезе в стаята на момчето. Там видя Сали, която ровеше из нещата му. Антидотът бе недокоснат. Исрис го взе и попита:
- Да знаеш къде е Brain?
- На покрива.
- Мерси.. - моюичето се замисли за момент и продължи - Чакай... Ти, подобна сцена и без коментар!? Какво се е случило докато съм спала!?
- Нищо. Вие, както казах по - рано, сте невъзможни за връзване! Каквото и да кажа или направя ше бъде безполезно!
- Оу.. Ясно.. Е, до после!
- .. Да - с намусена физиономия отвърна Сали.
Ирис се качи на покрива. Там видя Brain. Побутна го по рамото и той се обърна. Подаде му едни малки, леко синкави капсулки и каза:
- Глътни ги! Искам да ги пиеш по два-три пъти на ден.
- Чувствам се като опитно зайче..
- Да, да, сега гълтай! - момчето глътна две капсулки. Намусен погледна към небето и се изтегна на наклонения покрив - Какво?
- Какво "какво"?
- Ми не си в никакво настроение..
- Това което глътнах не е в настроение! Вкусът му е отвратителен!
- В момента за теб всичко е отвратително! А и съм сигурна, че това не е причината да си така разстроен от нещо..
- Как разбра?
- Личи си. Е?
- Днес е годишнината от смъртта на цялото ми семейство.
- Съжалявам! Не трябваше да разпитвам! - притесни се Ирис.
- Не се притеснявай!... Ами, не мога да кажа много като се има на предвид, че.. - той направи кратка пауза между това, което искаше да каже. Ирис тихо промълви в този момент:
- Имам чувството, че ще се саднеш напълно ако продължиш, така че спри!
- Не, просто... Ако ти кажа, имам чувството, че съвсем ще те отдалеча от мен.. Факт е. Искам да ти разкажа, но въпреки това, е до някаква степен "страшно".
- Не бих те отбягвала за нищо на света! - каза с усмивка тя.
- Добре тогава.. Надявам се, тази истина да не е лъжа - продума тихо той и продължи - Имайки на предвид, че аз бях този, който ги уби. Това беше преди зомбитата, преди групата, преди всичко. Помниш ли онези дванайсетокласници, които те тормозеха?
- Да..
- Моите съученици бяха същите. Още от самото начало. Родителите ми не бяха по - различни. Те искаха да следвам техните идеали за бъдещето ми и да контролират живота ми.. Така веднъж близо пети-шести клас, те отсъстваха за ден и ме оставиха сам. В този ден един човек ми подаде ножа и ми каза "Направи го!". Тогава си нямах и на идея какво да правя. Просто го прибрах в раницата си. Като свършиха часовете те пак дойдоха да ме тормозят. Убих ги. Не разбраха, че съм бил аз. Родителите ми се прибраха на другата сутрин. Гледайки оценките ми, баща ми изкара поредният уред за мъчения. Майка ми го окуражаваше. И двамата не искаха по - ниска оценка от петица. В този момент, ножът бавно започна да ме привлича. Убих и родителите си. Край. Сега мразиш ли ме?
- Как бих могла да те мразя!? - момчето не очакваше този отговор. Очуди се и я погледна. Видя я със плачливи очи - Ти си идиот! - придължи тя - По - голям от теб, нито познавам нито съм чула за такъв! И да ме пита дали го мразя!? Що за шега е това!? - последва кратка тишина.
- Така казваш, но ако го беше видяла, сигурно щеше да си промениш мнението..
- Как да ти докажа, че не бих!?
- Не знам - отговори той, обръщайки се с гръб към нея. Дори си сложи и качулката.
- Brain, обърни се с лице към мен - изглежда той нямаше намерение нито да ѝ отговори, ното да се обърне - ако не се обърнеш, аз ще дойда от твоята страна - той отново не каза или направи нищо. Ирис реши да го измами като започна да шуми с ръце по керемидите, така че да се чува като стъпки. Така момчето се обърна към нея. Осъзна факта, че тя го измами и се пробва отново да се завърти, но не успя. Ирис бе хванала и двете му ръце, така че да не бяга. Той я погледна в очите, докато тя го хвана за качулката и го целуна.

Име на глава: Истинската му същност
Съжалявам за правописни и пунктуационни грешки!