CreepyPasta: Hoodie

Глава 5 Кръв( 1 )

Ирис:
Висока: 1 и 73, слаба.
Години: 17
Цвят на коса: Тъмно кестеняв *почти черен*. Тя боядисва крайщата на косата си в синьо.
Дължина на коса: къса, с два дълги кичура отпред. Има и бретон.
Jack попита Hoodie:
- Докажи ми!
- Трябва да ми повярваш, защото моя печат не е изтрит! - каза Hoodie и дръпна ръкава на суичарът си. На рамото му имаше черен символ.
- Сега ме слушай. Sally..
- Какво за Sally?
- От както я изпратихме не се е върнала. Мина вече седмица..
- Ще я потърсим. Ами Slenderman?
- Той отдавна вече беше хванат..
- Ситуацията ни куца много.. Но.. Колко събра до сега?
- Тези три дни само 17..
- 14.
Продължаваха да говорят. Ирис чу за печата и си тръгна.. Не искаше да ги притеснява повече, а и имаше голям риск Jeff да се събуди отново и да им навлича неприятности. Тя се прибра вкъщи и записа наученото за убийците в дневника си. Момичето обмисли възможностите. Имаше няколко предположения, но в край на сметка щеше да е най - добре да научи повече.
На другият ден. Беше 23 октомври* събота *и денят на който Ирис не беше голям фен наближаваше. Рожденият ѝ ден. Може би щеше да е по - добре ако тя нямаше такъв.. Си мислеше момичето.
Взе си портмонето и отиде до магазина. Купи продукти за пилешка супа. Не беше най - добрата в готвенето, но кой да я вини? Не всеки е добър в този занаят. Взе си също и черен шоколад. Едно от нещата без, които не може. На връщане искаше да мине по онези улички, за да разследва отново*Шерлок Холмс Част 2*. Почти стигна до мястото където беше видяла Jeff. Мина по друг път. По - заобиколен. Беше близо докато една кървава картина я спря на място. Hoodie. В безсъзнание, на земята, а Slenderman стоеше изправен до него. Тя се скри зад една сграда. Slenderman не я забеляза. За момент той се обърна с гръб. Това беше шанса на Ирис. Затича се, грабна Hoodie и избяга. Носеше го на гръб. Slenderman разбира се веднага забеляза бягството на момичето. Общежитието й беше близо. Трябваше да направи само още няколко крачки и щеше да е там. Slenderman излезе на улицата. Всички се разбягаха. При цялата тази шумотевица той не можа да се ориентира къде са отишли бегълците. Това целеше Ирис. Дори и лош готвач, беше доста умна.