CreepyPasta: Hoodie

Глава 12 Още двама

Скръбта и яростта на момичето намаляха. Тя избърса сълзите си и погледна строго напред.
- Да тръгваме! - каза тя.
- Къде?
- Как така " Къде?"!? Да намери онези двамата! Достатъчно дълго го отлагахме! Ставай!
- ... Аз.. Вече съм станал...
- Тръг-ва-ме! - заповяда Ирис избутвайки Brain към вратата. Излязоха.
- И нямаш никаква идея къде са..?
- Не бяха при баща ти--
- Той не ми е баща!
- Добре.. Не бяха при доктора.. Може би на мястото където се събираше групата преди. Но там по принцип е пълно с пазачи..
- Не. Сега всички се събраха покрай онази сграда. Сградата където се бихме преди малко. Имаме шанс да проверим!
- Добре.. - каза момчето.
Те сложиха маските си и се запътиха натам. Мястото беше склад или по - точно под склад. В него имаше скрита врата зад тапет, която водеше до едно много просторно мазе с осветление, но можеше да се влезе само с ключ.
- Аз ще пазя навън ако случайно дойде някой. - каза Ирис.
- Няма да те оставя просто така! Ами ако дойдат много от И/М( инжектирани; мутанти). Ще ти е трудно да се справиш. Влез и огледай за тях. Аз ще пазя.
- Не мислиш! Дори ако ги намеря те няма да ми се доверят защото не ме познават. Ти беше същият от началото. Влизай аз ще се покрижа за опазването на това място.- погледна го строго момичето сочещо му вратата. Brain въздъхна и поклати глава. Той влезе. Мина през коридора до мазето и тихо отвори вратата. Включи осветлението и се огледа. Тогава се чу лай. Той се обърна и видя, че това беше Smile dog. Кучето го захапа за ръкава и започна да го дърпа към килера за метли, също в мазето. Момчето отвори вратата и видя Sally. Тя плачеше свила се в ъгълчето. Вдигна погледа си нагоре и го видя. Тя щастливо го прегърна, а той потупа главата ѝ.
- Да вървим. Скоро тук няма да е безопасно. - каза Brain.
Момичето поклати глава стискайки ръкава му.
- Също така и си имаме един приятел на наша страна.
Sally учудено го погледна, но не каза и дума. Когато тримата излезнаха от склада видяха момичето облегнало се на стената и седнало точно до вратата. Тя стискаше дланта си, но когато ги видя веднага я покри с ръкава на суичарът си. Sally се скри зад Hoodie. Ирис се изправи и попита:
- Ранени ли са?
- Не, но по - важният въпрос е как ти се нарани?
Момичето погледна надолу.
- Аз.. Имах малко проблеми с Jack..
Когато каза това Sally промени изненадания си поглед в ядосан и започна да говори на висок тон.
- Знаех си! Не можем да се доверим на никого! И я наричаш наш приятел!? Тя--
- Jack... Беше хванат. Вече е един от тях Sally. Случи се докато вас двамата ви нямаше..
Момичето заплака.
- Съжалявам. - продума Ирис.
- Дай ми да видя раната! - Заповяда Brain.
- Няма ми нищо!
- Тече ти кръв като за световно! Как да ти няна нищо!?
- Ще я пеевържа вкъщи!
Момичето избърса сълзите на Sally и ѝ каза:
- Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Ирис. Можеш да ми викаш Ири. Както ти е по - удобно.
- Д-добре.. - отговори детето - Моето име е Сали.
- Добе Сали сега ще отидем в моето общежитие.
Каза Ирис и те тръгнаха. По едно време Сали спря момчето и го попита:
- От колко време я познаваш?
- Ми.. Няма и седмица, но вече на няколко пътя ми спаси живота. Не се притеснявай можем да ѝ се доверим.
- По - малко от седмица!? Какъв човек е тя??
- Забавен, безотговорен--
- Добре, преди час ми чете конско, че съм безотговорна и сега пак!?
- И има невъзможно силен слух..
Сали се засмя. И попита:
- Защо безотговорна?
- Защото покани убиец в дома си без страх за собствения си живот.
- Още преди да ѝ кажеш за--
- Да.
- Не го вярвам!
- Истина е. Даже ми предложи и какао.
- Добре стига сте ме обсъждали! Пристигнахме!
Извинявам се за правописни и пунктуационни грешки, също и, че главата закъсня със седмица, но имах входни като за световно и така..