CreepyPasta: Hoodie

Глава 10 Прошка

- Това е жестоко. Как може да не помниш собствения си баща?
"Баща?" зачуди се Brain.
- Хей знаеш ли нещо за това? - попита момчето.
- Не знам.. Или поне не помя...
- Сладка история - започна да говори ученът - разбира се, че не помниш! Все пак аз бях този запечатал спомените ти. Само с две думи. Искаш ли да ги чуеш? - момичето не отговори - "В клисурата".
Ирис се хвана за главата, започна да диша тежко и да отстъва назад. Brain се вгледа в измъчващото се момиче, докато тя накрая спря. Махна ръката от главата си и се опита да се успокои. Започна да диша отново нормално. Изглеждаше сякаш беше преминала през наистина огромен шок. Под маската цялоъо ѝ лице беше плъвнало в пот.
- Сега си спомни, нали? Хайде! Знаеш, че тати прави всичко най - добро за детенцето си!
Ирис тръгна към него.
- Хей, Ирис сериозно ли ще му повярваш!? Наистина ли ще отидеш на негова страна!? Дори след всичко което чу и видя!? - Разтревожено на висок тон попита Hoodie.
- Спомних си... Разбира се, че ще отида на негова страна.. Все пак той ми е баща. - с бавна крачка момичето наближаваше.
- Ти винаги си слушала какво ти казвам! Затова и ми беше любимка! - заговори докторът.
Той протегна ръце и я прегърна. Brain гледаше в почуда. Изведнъж капки кръв закапаха. Човекът с престилка падна на земята. Имаше огромна рана от нож в стомаха.
- Много си глупав ако си мислиш, че ще ти простя толкова лесно! - Заговори с ядосан глас момичето. Ученът коленичеше и Ирис заби ножа си в гърбът му. Помощникът стоеше от страни и гледаше как началникът му умира. - А ти трябва да си още по - глупав ако си мислеше, че щях да заема страната му! На теб говоря Hoodie!
Тя гледаше към момчето, което беше изцяло в почуда.
- Сега сигурно ще извикаш няколко от твоите слуги. Нали това целеше? - попита ирис помошникът.
- Кое?
- Искаше някой да го елиминира за да поемеш властта над групата която сте инжектирали. Групата която можеше да ви победи. Която слушаше само него?
- Умна си. Не, че очаквах друго от теб. Но си по - умна от този престилчест глупак. Е, защотот съм много добър ще ви дам жокер къде са момичето и кучето.
- Уловка?
- За жалост не. Нито аз, нито той знаем къде са. Сигурно са наблизо. И когато ги намерите елате ми пак на гости.
- Да вървим - каза Hoodie.
-.. Да.. - отговори леко плахо момичето.
Отвориха бързо вратата и излязоха на бегом.
Извинявам се за пунктуационни и правописни грешки.