Моят живот

Глава 8

Гледната точка на Лили:

Събудих се до сестра ми. Аз станах тихо, за да не я събудя. Измих се в банята и се облякох.👇

Реших да потичам. Взех си слушалките, пуснах си музика и тръгнах. Тичах около час и реших да се прибирам. Когато се прибрах направих палачинки. Сиси още не беше станала и реших да я събудя. Качих се в стаята ми.
- Сиси спавай- казах тихо,никакъв резултат, повторих по-силно и пак нищо. Накрая се излегнах върху нея и извиках- СИСИ СТАВАЙЙЙЙ.
- Офф... какво искаш... спи ми се!- измрънка тя. И тогава се сетих.
- Има палачинкиии- казах аз.
- Палачинки! Къде?- бързо се изправи, а аз тъй като още бях отгоре и, и паднах на пода. И двете се засмяхме. Тя стана и се оправи, а аз още си седях на пода- Хайде, ставай от пода и да ядем- каза и ми подаде ръка аз я поех и се изправих. Когато се наядохме реших да отида до скейт парка. Взех си скейтборда, една раница в която сложих: телефона, пари, слушалките и ключове.
- Сиси аз излизам- провикнах се.
- Добре- извика и тя. Аз излязох и подкарах скейтборда си. Когато стигнах нямаше никой. Започнах с обикновени номера. После се заех с по-трудни. В началото се справях добре, но после се изтърсих няколко пъти. Но се изправях, защото съм инат. Забелязах че вече са дошли няколко момичета. Не им обърнах внимание. И на един много труден номер, аз паднах от високо и то на лявата ръка. Много ме заболя. Идеше ми да ревна, но няма да го направя,не и пред тези момчета. Те (момичета) стояха на една пейка и ми се смееха. Само едно от тях дойде при мен.
- Хей, добре ли си?- попита загрижено той.
- Да, добре съм, просто ръката ме боли, ще се оправя.- казах и се старах да звучи спокойно. И тръгнах да ставам, но той ме спря.
- А, нее ти няма да ходиш ще те заведа в болница.- когато каза "болница" ми прилоша.
- Не, няма нужда, ще се оправя.- казах и се изправих. Тъкмо щеше да каже нещо но го прекъснаха.
- Джо, хайде идвай не се занимавай с тази загубенячка, очевидно е некадърна в карането- извика го едно от момичетата, които до преди малко се смяха. Аз си взех скейта и тръгнах, но чух:
- Поне ми кажи името си!- провикна се Джо.
- Защо, не се занимавай със загубенячка, като мен.- извиках и си тръгнах. Бях пред нас. И осъзнах че съм си изпуснала ключовете. И се наложи да се кача от терасата. Та качих се, оправих си ръката и гледах филми. Аз бях свикнала да си оправям травмите, защото имам фобия от болници и лекари, а мама и татко почти всеки месец са извън страната. Стана късно направих си вечеря и седнах да ям сама, защото Сиси е при Кевин (гаджето и). Облякох си пижамата и си легнах.

Гледната точка на Джъстин:

Тя си тръгна толкова е смела. За малко погледнах надолу и видях ключове, сигурно са нейни. Взех ги и се прибрах. Вечерях и си легнах с мисли за "мистериозното момиче".

(На снимката е Джъстин)

Следва продължение😃😃...

Извинете че не съм качвала скоро, но започнах училище и нямам много време. Ще се опитам да качвам още глави, но ще е по-рядко.