Моят живот

глава 31

След три дни
Гледната точка на Лили:

Бях решена да замина за това турне. Събрах си дрехите в сака. Тези дни почти не съм излизала от стаята си. Не искам да виждам Кам, да знам че е загрижен за мен, но не може да ме държи в къщата завинаги.... нали? Сега си избирам дрехи.👇

Вече е 08:00 часа, а ние трябва в 09:30 да сме на летището. Излязох от стаята си и влязох в тази на Кат.
- Кат. Готова ли си?- прошепнах.
- Защо шептиш?
- Защото ако Кам ни хване няма да ме пусне. Хайде да тръгваме таксито е долу.- тя кимна. Измъкнахме се от къщата без никой да ни види. Когато стигнахме, платихме на шофьора и слязохме. Вече беше 09:26. Заоглеждахме се за останалите. Накрая ги открихме и се запътихме към тях.

Гледната точка на Люк:

Сега сме на летището. Чакаме само Лили и Кат. Накрая ги видяхме да идват. Не можех да отделя поглед от Лили. Косата ѝ беше пусната. И тази рокля с която беше. Леле!!
- Пич, затвори си устата защото ще ти потекат лигите!- присмя ми се Кал.
- Ха ха много смешно!- казах аз със сърказъм.
- Здравейте хора.- поздравиха ни когато стигнаха да нас.
- Хей.
- В кой град ще сме първо?- попита Лили. Ах... мога да слушам гласа ѝ по цял ден.
- В Ню Йорк.- казах аз.
Тя кимна и отиде три другите момичета.

Гледната точка на Лили:

С Кат отидохме при Мия и Сара.
- Здравейте.- казахме заедно. Те ни погледнаха.
- Винаги ли говорите заедно?- попита Сара.
- Не... само понякога... добре спри... добре аз ще спра... хахаха.- казахме отново заедно и се засмяхме.
- Добре това е зловещо. Да не сте се наговорили да говорите заедно?- каза Мия.
- Не. Просто се познаваме отдавна и като чели сега знаем какво ще каже другата.- обясних.
- Да и винаги знаем как се чувства другата.- допълнителни Кат, като преметна ръката си върху раменете ми.
Поговорихме си още малко, докато един познат глас ни прекъсна. Обърнах се назад и видях Камерън да се приближава.
- ЛИЛИ!- извика. Той се приближи до мен.- Аз нали ти казах че няма да ходиш на това турне? Защо не ме слушаш? Хайде взимай си багажа и да се прибираме.
- Не!- казах твърдо.
- Как така не?! Тук не решаваш ти а аз.- повиши тон той.
- Не! Не решаваш ти! Аз съм на осемнадесет! Вече мога да правя каквото си искам и без твоето разрешение! Ако искам ще замина на това турне независимо от това дали ти искаш или не!- казах строго.
- Може да си на осемнадесет но все още взимаш грешни решения!- вече крещеше.
- Така ли? И какви?- попитах като и аз повиших тона си.
- Ако не се беше сприятелила с Том и не отиде с него и другите на онази сватба нямаше да бъдеш отвлечена!- изкрещя.
- А, значи сега аз съм виновна че ме отвлякоха и ме изнасилваха цял месец, така ли? И помниш ли защо се сприятелих с Том? Защото ТИ ме изгони от къщата! Защото ТИ каза че не ме обичаш! И вече се обеждавам че е вярно, като не ми позволяваш да замина. Знаеш че винаги съм искала да обиколя Америка. И сега точно това ще направя. Без значение какво казваш ТИ!- вече и аз крещях.
- Ако заминеш...забравяш за мен!- каса сериозно.
- Хубаво!- казах и наведох глава.
- Добре. Сбогом Лили!- каза и си тръгна. Аз отидох и прегърнах Кат. Всички ме гледаха. Бях забравила за всички и просто плаках в прегръдката на приятелката ми.
Беше време да излитаме, затова се настанихме на местата си. Аз бях до Кат. Пред нас бяха Мия и Сара. В редицата до нас бяха Люк и Калъм, а пред тях Майкъл и Аштън. Вече се бях оспокоила след случката с Камерън. Спиралата ми се беше размазала и се наложи да си изчистя грима. Вече летяхме. Кат спеше, а аз бях със слушалки, слушах музика и гледах през прозореца. Така съм заспала.

Това е новата глава. Пишете мнения.