Моят живот

Глава 23

На снимката е Том

Гледната точка на Камерън:

Не мога да повярвам че това е Лили. Толкова се е променила. От два месеца не сме се виждали и чували, а сега идва в къщата ми. Кат и Мади пък как са могли да и продадат апартамента, да с целта да се върне, но тя отказа. Каза че ще остане при някъв се Том. Но той какъв и е. Сигурно се гаджета. Разбрах че работи. Разпитах Кат и разбрах че работи в Старбъкс. Утре ще отида да говорим. Легнах си.

На сутринта

Станах в 08:36 часа. Оправих се и тръгнах към Старбъкс. Бях решен да говоря с нея. Стикнах вратата на заведението. Влязох и видях Лили и някакво момче зад касата да се смеят. Щом ме видя усмивката 'и падна.

Гледната точка на Лили:

Бях на работа и Том ми разказваше вицове, когато вратата се отвори и оттам влезе Камерън. Ужас.
- Томи знаеш ли колко те обичам!- казах с мил поглед. Той ме погледна с погледа "какво искаш"- Ами замести ме защото идва Камерън.
- Стига Лили, трябва да се изясните. Съжалявам но този път си сама.- каза като се отдалечи. Аз се обърнах към Камерън с фалшива усмивка.
- Добър ден, какво ще желаете!- казах като се преструвах че не го познавам.
- Стига де не се прави че не ме познаваш. Знаеш много добре кой съм.
- Не. Ето тук грешиш. Мислех че те познавам, но сън сгрешила. В деня в който ми удари шамар ти се превърна в непознат. През живота ми се ме удряли много пъти но когато ТИ ме удари ме заболя най-много.- казах аз като вече сълзите напираха. Не можех да издържа до края на деня за това потърсих с поглед Том. Когато го видях му помахах да дойде. Когато се приближи му казах:- Том моля те да ме заместиш. Просто не мога да издържа до края. Моля те.
- Добре. Но какво е станало?- попита загрижено. Аз погледнах към Камерън.
- Нищо, нищо важно. Много ти благодаря. Обичам те.- казах и го целунах. След това си тръгнах. По пътя плачех. Блъснах се в някой. Вдигнах поглед и видях Джонсън.
- Ей, внимавай къде вървиш по дяво... Лили? Какво е ста..- прекъснах го.
- Не сега Джак!- казах и тръгнах напред. Вървях без посока. Стигнах до една изоставена сграда. Стените бяха натикани,а прозорците на парченца. Също като сърцето ми- помислих си. Влязох вътре и седнах на земята. Изкарах ножчеот чантата си и започнах да правя разрези. По едно време ми причерня.

Гледната точка на Джак Джонсън:

Реших да последвам Лили. Ходих на окола 100 метра от нея. Влезе в един изоставен склад. Когато влязох в видях паднала на земята и около нея кръв. Пак се е рязала. Бързо отидох до нея.
- Лили, Лили събуди се.- виках но без успех. Вдигнах я и я занесох до колата, която беше паркирана близо. Потеглих към болницата. Когато влязох лекарите я сложиха на носилка и я закараха в операционната. Аз седнах на един от столовете и започнах.

След няколко часа

От стаята на Лили излезе лекар.

- Вие ли сте близките на Лили Смит.- попита ме той.
- Да аз съм. Как е тя?- попитах.
- Ами... пациентската....

Следва продължение...

Дано ви е харесало.
Пишете коментари.