Моят живот

Глава 34

След 2 месеца:
Гледната точка на Лили.

Вече сме в Маями. С люк официално сме гаджета. С Камерън и другите не сме се чували от месец и половина. Не знам какво става с тях. Всеки ден се надявах да звъннат, но те така и не го направиха. Бях съкрушена! Не излизах от стаята си, не ядох, не пих. Бях в депресия че са ме оставили. Люк ми помогна тогава.

Сега съм в стаята си с Люк и превъртаме каналите на телевизора за да гледаме нещо. Обаче нещо привлече вниманието ми.
- Чакай! Върни!- казах силно. Люк върна канала и се заслушах:
- " Световно известната звезда Камерън Далас е тежко ранен след катастрофа. Има опасност за живота му."- и ето тук се сринах. Кам може да умре а аз не съм до него. Сълзи се стичаха по лицето ми.
- Люк аз.. аз трябва да отида при него.- изплаках. Той ме прегърна.
- Знам, скъпа. Знам!- каза той. - И аз ще дойда. Хайде да кажем на другите и да си купим билети.- кимнах и излязохме. Събрахме се в стаята на Кат и Кал. Обяснихме им всичко и те ни разбраха. Купихме билети за Лос Анджелис след два часа. В една малка раничка си сложих няколко дрехи за всеки случай.

Вече сме в самолета. Бях изморена и заспах.

В Маями:

Събудих се от побутване. Отворих очи и видях Люк. Бързо слязохме от самолета. Насочихме се към болницата. След около десет минути бяхме там. Не изчаках Люк, а направо изхвърчах от колата. Влязох в болницата и отидох до рецепцията.
- В коя стая е Камерън Далас?- попитах бързо.
- Момент!- каза жената и започна да разглежда нещо на компютъра. - Господинът е в стая 368.- бързо тръгнах натам. Люк беше зад мен. Докато вървях по коридора видях Мади и момчетата. Когато стигнах до тях попитах задържани:
- Как е той?- всички ме погледнаха изненадано и някак си... ядосано.
- Как е той, ли? Ти си виновна Лили! Ако не беше заминала той сега щеше да е добре! Но не, ти реши, че ще отидеш и да ни забравиш! Ти си егоистка, Лили! Една шибана егоистка!- със всяка секунда Джак Джонсън повишаваше тона си.
- Защо да съм егоистка? Аз просто следвам мечтата си. А защо казваш че аз съм виновна за състоянието на Кам?- попитах.
- ЗАЩОТО СИ! КОГАТО ТИ ЗАМИНА ТОЙ СЕ СРИНА. ВСЯКА НОЩ СЕ ПРИБИРА ПИЯН И С РАЗЛИЧНО МОМИЧЕ. ПУШИ, ПИЕ, ВЗИМА ДРОГА! ДВА ПЪТИ ГО АРЕСТУВАХА! ВЕДНЪЖ БЕШЕ В БОЛНИЦА ЗАРАДИ ПРЕДОЗИРАНЕ! НО ТИ НЕ ЗНАЕШ ЗА ТОВА НАЛИ? НЕ! НЕ ЗНАЕШ, ЗАЩОТО БЕШЕ ТВЪРДЕ ЗАЕТА ДА ЗБЪДВАШ МЕЧТАТА СИ, ДОКАТО ТОЙ СЕ СЪСИПВАШЕ! НЯМАШ НИКАКВО ПРАВО ДА СИ ТУК ЗАТОВА СЕ МАХНИ!- извика Джонсън. Сълзите ми напираха. Но няма да плача. НЯМА.
- ТОЙ МИ Е БРАТ МАМКА МУ!- извиках.
- Брат ли?- засмя се той.- Брат? Ти нямаш брат откакто го изостави за два месеца! ДВА! И защо? Само за да обикаляш Америка с тези перковци. Е сега отивай при тях. Забрави за нас. Вече не ни познаваш, мъртви сме за теб.- каза спокойно. Знаех че ще стане нещо подобно, но не мислих че ще стане така.
- Добре, щом така искате. Ще си тръгна, но..- извадих от раницата си един плик.- Искам да дадете това на Камерън!- казах и му го дадох. След като го взе погледнах останалите, които стояха седнали и ме гледаха. Усещах как сълзите ми напират да се излеят затова се обърнах и излязох тичешком от сградата. Чувах как Люк ме вика, но не се обърнах. Видях едно такси и се качих в него.
- Закарайте ме до гората!- казах. Човекът ме изгледа странно, но не каза нищо и потегли. След пет минути стигнахме. Аз платих и слязох от колата. Влязох навътре в гората. Знаех точно къде отивам. Когато живеех тук намерих една изоставена къщичка. Малко я ремонтирах и стана превъзходна. Само на Кам разказах за това място. Понякога идвахме тук само двамата. Докато съм мислила стигнах. 👇