Глава 12

451 35 0
                                    

След 3 месеца.
Гледната точка на Лили;

Всичко върви добре. Със Зейн сме заедно от 3 месеца. Родителите ми се прибраха. И "най-хубавото" училището започна. Ухууу последна година.
____________________________________

Събудих се от досадната аларма. Станах от леглото и отидох в банята. След като направих обичайните процедури се облякох.

Слязох долу, взех си ябълка и тръгнах да излизам, но мама ме спря:- Миличка няма ли да закусиш?- Не мамо, ще ям в училище

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Слязох долу, взех си ябълка и тръгнах да излизам, но мама ме спря:
- Миличка няма ли да закусиш?
- Не мамо, ще ям в училище. Чао.- и тръгнах без да чакам отговор, когато стигнах се видях с Кат. Влязохме в стаята. Часовете минаха нормално. С Кат се разбрахме да се чакаме пред шкафчетата. Когато стигнах видях Кат и Анастасия. Тя е кучката на училището. Когато стигнах дочух част от разговора:
-.... и не си мисли че като Том ти е гадже ти ще станеш популярна. Нее ти ще си останеш същата загубенячка!- каза и Анастасия. Кат беше на път да се разплаче. Но тогава аз се намесих:
- Остави я, иначе ще си имаш работа с мен!- казах ядосано.
- И какво ще ми направиш. Това, че Зейн е с теб не означава че скоро няма да те зареже. Има толкова по-хубави от теб- засмя се тя. На мен ми кипна и и зашлевих шамар- Кучка!!- извика.
- Аз ли съм кучката тук?... Ще те попитам има ли момче в града с което да не си спала?- попитах я. Тя си вдигна ръката и ме удари. И тогава започнахме да се бием. След малко дойде и директорът.
- Какво става тук?- изкрещя той.
- Ами аз си вървях по коридора и изведнъж искочиха те, започнаха да ме удрят и крещят че съм кучка и така нататък.. ако не бяхте вие можеха да ме убият- разплака се фълшиво Анастасия.
- Това не е вяр..- директорът ме прекъсна:
- И защо да ти вярвам, ти постоянно създаваш проблеми. Ще уведомя радителите ти и си изключена за седмица от училище.
- Но това не е честно!- казах.
- Казах нещо. Да не станат две. Сега се вие двете се прибирате, а аз ще говоря с родителите ви.- каза и се отдалечи. Анастасия ме погледна със самодоволна усмивка. Аз и Кат се разделихме. Когато се прибрах нашите бяха се прибрали и ме гледаха строго. Малее голям скандал ще стане- помислих си. Тръгнах към моята стая, но гласа на баща ми ме спря:
- Ела тук млада госпожиците!- каза. Аз се обърнах и седнах на един стол.
- Така сега ми разкажи какво е станало в училище- каза мама. Аз им разказах всичко и те много ясно не ми повярваха. Понеже са приятели с родителите на Анастасия.
- И се осмелява да ни лъже- извика баща ми.
- Не ви лъжа!- извиках и аз.
- Не викай на баща си! Не може ли да си като сестра си? Мила, добра и с добри оценки, а не да ме викат в кабинета на директора, че си се сбила с някой.- каза мама.
- Да но аз не съм Сиси и никога няма да съм- казах след като се пооспокоих.
- Да това е ясно - каза баща ми. Тези негови думи ми се забиха ката нож в гърба. Станах и отидох в стаята си. Заключих се и се свлякох по врата и заплака. След около час се оправих и си легнах.

Моят животWhere stories live. Discover now