Моят живот

Глава 33

Гледната точка на Лили:

Събудих се, но като се огледах установих че не съм в моята стая. Опитах да се изправя, но нещо ме спря. Обърнах се и видях как Люк ме беше прегърнал през кръста. Какво правя на едно легло с него?! Последно помня че гледахме филм. Погледнах го. Косата му беше разрошена. Устните му бяха леко отворени. Беше само по боксерки. Не мога да отрека че имаше плочки. Направо беше прекрасен. Не знам колко дълго съм го гледала но реших да ставам. Опитах се да махна ръката му от талията си без да го събудя. Явно ме е усетил, защото затегна хватката си около мен. Притисна ме плътно до себе си.
- Остани!- прошепна полузаспало той, като ме стисна по-силно и зарови глава в сгъвката на врата ми. Аз се засмях.
- Хайде Люк, пусни ме. Искам да стана.- измрънках.
- Не! Не те пускам!- изхленчи.
- Щом етака нямам друг избор!- заявих. Надвесих се над него, като седнах на торса му. Той веднага ококори очи.
- Каакво прав....- преди да довърши започнах да го гаделичкам. Люк се гърчеше от смях под мен. - Сприи!... Ли... Лили спри.- тогава ни преобърна. Сега аз бях отдолу, а той над мен.- Сега какво ще правиш?- попита като се усмихна. Започна да ме гагеличка.
- Не!... Люк... моля те... спри!- казах през смях. Той спря и ме погледна.
- Аз какво ще получа в замяна?- попита като се усмихна самодоволно.
- Приближи се и ще разбереш!- казах със съблазнителен поглед. Той се наведе към мен. Когато бяхме на сантиметри един от друг аз се усмихнах и го бутнах да падне на леглото. След това бързо станах и се затичах към вратата все още смееше се. Люк ме следваше. Доста време се гонихме из целия апартамент на момчетата. Чудя се как още спят. По едно време се спънах и паднах, а Люк върху мен. Гледахме се в очите. Той имаше прекрасни очи. Седяхме така докато не чухме прокашляне. Обърнахме глави и видяхме усмихнатия до уши Аштън. Аз го погледнах объркано. След това се сетих че Люк още е върху мен. Представям си как сме изглеждали.  Той надвесил се над мен по боксерки. И двамата с рошави коси. Колкото и да не исках трябваше да се махна от него.
- Ъмм... би ли станал от мен?- попитах като се изчервих и отклоних погледа си.
- Ъмм.. да... аз.. да извинявай!- каза той и се изправи. Подаде ми ръка, аз я поех и се изправих.
- Виж Аш, не е това което си мислиш ще ти обясним. Само моля те не казвай на другите защото ще ни спукат от подигравки за нещо което не сме направили!- казах като го гледах в очите. Той кимна.

Сега съм си в стаята и се оправям. Ще ходим да разгледаме града. Облякох се.👇

След малко излязохме от хотела и тръгнахме по улиците на Ню Йорк...

Следва продължение...

Здравейте. Съжалявам че не съм качвала скоро глави. Дано тази ви е харесала.