I just want to be mine

Част втора

          Гледната точка на Куки

През целия път към училище той ми държа ръката.От толкова вълнение се спънах поне 20 пъти като идиот.При всяко мое спъване ме питаше дали съм добре.Това момче...просто,как да не го обичаш.Стигнахме училище.Аз го пуснах,но той пак ме хвана и придърпа към себе си.Изненадах се и леко се стреснах.
-В...Ви,какво правиш?-попитах завквайки.Мразех го това заекване.
-Ами...такова,да те чакам ли да се проберем заедно?-попита нервно.
-Д...добре-казах аз и се отдръпнах.
-До по-късно тогава-казах аз и му помахах.
-До скоро.-каза той и ми отвърна.
След като влязох в сградата се подпрях на стената.Започнах да дишам тежко.Усетих сърцето си,беше като на заек.Не сме били така близо един до друг.Исках да го целуна веднъж,само веднъж,щеше да ми е достатъчно.Това ми бе мечта от толкова дълго време,но явно ще си чакам да стане чудо.

Гледната точка на Ви

Леле,какво ме прихвана.Как можах да го приближа така до себе си.Не само себе си стреснах,а и него.Видах как трепери,горкия.Какво ли си мисли сега?Ами ако е разбрал,че го харесвам?О,не не не не не!!Не трябва да разбира,ще ме избягва.Няма да го допусна!

Гледната точка на Куки

Като казах,че искам да прекарвам повече време с него,не казах,че искам да стойм на един чин заедно.Тъпата класна ни тупна заедно.Е,поне няма да скучая,но 100% ще се издам сам,като се знам.
-Хей,ще стойм заедно,супер,нали?-попита Ви.
-Даам.-казах,като тупнах фалшива усмивка на лицето си.Не можех да стоя до момчето което харесвам.Просто ще си казвам,че до мен стой просто най-добрият ми приятел и това е.

Гледната точка на Ви

Йееес,ще стоя до Кукии.По-щастлив не мога да бъда.Ще бъде само мой,и ничий друг.Ааа,сигурно е сън.Добре,Ви,стегни се момче.Не трябва да се издаваш.
Седнахме заедно и започнаха часовете.През цялото време обсъждахме госпожите и новата видеоигра която си купих.
-Хей,искаш ли да спиш у нас и да играем на играта-попитах аз.Майко,дано приеме.
-Ами...д...добре-каза той.Боже,това момче защо заеква толкова,леле.Сигурно е временно,надявам се.Часовете свършиха и се запътихме към нас.Беше петък,ураа,ще можем да останем до късно и да се наспим като хората.Минахме през тях,за да си вземе нещата и се запътихме към нас.След като стигнахме го поканих да влезе,но той се спря пред вратата и не мръдна.Какво му става?
-Хайде,не стой навън,влез.-подканих го аз.
Той влезе бавно и сякаш несигурно.Огледа се и заби поглед в пода.
-Седни на дивана,аз ще донеса нещо за пиене-казах аз.
Той като по команда седна и не мръдна,чакайки ме да се върна.Донесох кола и чипс.Приготвих играта и му подадох джойстика.След 2-3 часа цъкане,той се поотпусна.
-Разбий го,Ви-викаше той.
-Не мога сам,помогни ми.-казах аз.
Бяхме на последното ниво.С триста зора,най-накрая спечелихме.
-Урааа-извика той.
-Най-сетнеее-изкрещях и аз.
И двамата се прегърнахме и заподскачахме.След минута щастие,се осъзнахме.Беше доста неловко.Отделихме се,въпреки,че не исках.Мълчахме малко.Накрая реших да разчупя леда.
-Да гледаме филм-попитах аз.
-Може...-каза той.
-Ти избери някой филм от рафта,а аз ще направя пуканки.
-Добре-съгласи се той и тръгна да избира филм.
Направих пуканките и се върнах при Куки,който вече бе избрал филма.Пуснахме го и седнахме да го гледаме.Филма бе 3 часа и половина.Не беше минал и час,когато усетих Куки,облегнат на рамото ми.Той заспа.Оййй,колко е сладък докато спи.Толкова невинен,толкова спокоен.Агх,не мога да се сдържам вече,но не трябва да върша глупости.Станах като гледах да не събудя бебето ми.Вдигнах го нежно и го понесох към стаята в която бе определен да спи.Поставих го да легне и го завих.След това просто седнах и го гледах как спи.Острани сигурно изглеждаше странно да се взирам в него,но гледката бе толкова сладка и хубава.Огледах го от глава до пети,като винаги погледът ми спираше на розовите му пухкави устни,устните,които копнеех да опитам.Изгубих контрол над себе си.Надвесих се над него и слях устните си с неговите.Бяха така меки.Имах чувството,че ще умра!Мечтата ми се сбъдна на половина,исках да ми отвърне,но уви,той спи.Какъв съм извратеняк,целувам горкото невинно създание докато спи.Имам късмет,че бебето ми спинка като пънче.Бавно излязох от стаята.Сложих ръка на устните си.Още не можех да повярвам,че направих това.Умирах отвътре,но от щастие...

******************
Беше ми скучно и реших да постна втората глава.Е,дано ви хареса,лека нощ❤️