I just want to be mine

Седма част

       Гледната точка на Куки

-Хьонг,по-бързо!-виках аз.
-Бързам колкото мога-каза той.
Знам какво си мислите.Не е това.В мимента бягаме,за да не закъснеем при новия ни учител по история.По точно закъснявахме с вече две минути.
-Стигнахме,най-сетне.-казах аз,когато вече видях желените огради на училището.
-Хайде,че вече закъсняваме-каза той.
След още 2 мин.бягане по коридорите стигнахме стаята.Погледнахме през прозореца на вратата.Всички бяха прави,явно тъкмо се запознаваха.Отворих леко вратата и влязох тихо,последван от Ви.
-Защо закъснявате-попита учителя,доста спокойно.
-Оспахме се,съжаляваме-казахме в един глас с Ви.
-Добре,отидете си на местата-каза той като се усмихна ведро.Най-сетне един добър учител.
-Та както казвах,много ми е приятно деца,е колко деца само с 4 години съм по-голям от вас,но това не е важно,та,радвам се да попадна в такъв клас с такива кротки и изрядни учинеци,е с едно-две изключения*натърти на изключения,поглеждайки към Куки и Ви,но с усмивка*.О,та аз не се представих.Името ми е Парк Джимин,може да ми казвате г-н Парк или просто Джимин.
-Здравейте Г-н Парк-извикахме всички в един глас.Радваме се,че сте ни учител.
Всяка наша дума беше вярна.Да си призная не беше никак зле,и по характер и по хубост.Чувах момичетата как си шушукат колко е хубав.
-И аз се радвам.Да обобщя,няма да давам домашни,но доста ще пишем в клас.Не очаквам да си научавате всичко и не изпитвам често.В старото училище в който преподавах преди да напусна карах учениците ми да изиграват сцени от велики битки,така че изкарайте актьорите в себе си.Има и още,но ще разберете сами.Сега седнете.-каза той.
Всичко седнахме.Беше ми интересно,защо се е преместил в друго училище,та той е учител мечта.Любопитството ме гризеше и вдигнах ръка.
-Кажи...а,как ти е името?-попита той.
-Джеон ДжънгКук...-казах аз.
-Кажи какво има ДжънгКук?-попита той.Гласът му е много хубав.
-Защо сте напуснали старото училище?-попитах плахо.
Той стана от стола си и тръгна бавно към мен.Застана пред мен и се наведе.
-Да кажем,че всеки си има причини,господин Джеон-изтръпнах като ми каза името.Някакви други въпроси?
-Н...Не,нямам-казах аз.
-Добре.Значи можем да започнем часа-каза той и се усмихна,тръгвайки към бюрото си.

Гледната точка на Джимин

Това хлапе...наистина ми допада.Но този път не трябва да се разкривам,не искам да ме гонят пак от училище.В старото се бях замесил с едно много сладко хлапе-Мин Йонги,но когато разбраха какво правя с него ме изгониха.А бях на път да му отнема девствеността,а сега сигурно някой друг го прави...все едно,няма да живея в миналото,сега си намерих нова кукла,която да контролирам.Но момчето до него...не мога да направя нищо ако той постоянно се върти около моя Куки.През целия час забелязах как Куки ме гледа,затова и аз го гледах.Очите му,тези кафеви очи...се взираха в мен така сякаш искаха да избодат мойте.През целия час се гледахме.Забелязах,че момчето до него ни видя.Гледаше ни с такова презрение,явно ревнува.
Ще направя всичко възможно Куки да стане мой.

Гледната точка на В

Тези двамата ми лазята по нервите.Този,Джимин,не спира да зяпа Куки,както и Куки него.Да не би...Куки да го харесва...При тази ми мисъл ми стана много гадно.Подпрях си ръцете като възглавница на чина и сложих главата си.Неусетно заспах.

В съня на Ви

-Ви,обичам те,много-каза Куки.
-И аз те обичам Кук-каза аз.
Стояхме на един хълм,държейки се за ръце.Тогава го целунах,а той ми отвърна.Започна борба между езиците ни.Изведнуж усетих как той се дръпна.Стана и тръгна към някого.Това...бе,Джимин.
-Сега той е мой,Ви-каза той като се хилеше пред мен.Хвана Куки и го надвеси като го целуна жадно,а той му отвърна.Целувката им бе така страстна и истинска.Усетих как сърцето ми бие.Изведнън усетих побутване...

Край на съня

Отворих рязко очи.
-Нее!-извиках аз.
Всички погледи се приковаха в мен.
-Какво ти става Техьонг-извика Джимин.
-Извинете...-казах аз.
Куки стоеше и ме гледаше стреснато.
-Да не се повтаря-каза той,като продължи с урока.
-Какво стана,хьонг-попита Куки.
-Н...Нищо,сънувах кошмар-казах аз.
-Толкова ли беше зле-попита той.
-Да,беше ужасен-казах аз.
-Спокойно Ви,било е кошмар,всичко е наред-каза той и ме прегърна.
*дано наистина е само кошмар*казах си аз,като отвърнах на прегръдката му.Почувствах се много по-добре.
Звънецът би.С Куки си взехме нещата и тръгнахме,но Куки бе спрян от някой.
-ДжънгКук,може ли да останеш за малко-каза...

*****************

Хей хора,стана ми скучно и реших да"си взема"или по-точно открадна тела си от стаята на наще,защото не могат да скрият тела ми от мен,аз го надушвам,усещам го,той ми е душичката.Та както и да е,хрумна ми този боклук та,дано ви хареса💖💖💖💖