I just want to be mine

Част първа

Здравейте,името ми е Джеон ДжънгКук,на 17 години.Какво друго...аз съм зубърът на класа,винаги съм бил такъв.Ежедневно ме нагрубяват,бият и подиграват,но вече не обръщам внимание.Седя кротко и чакам тормозът над мен да свърши,за да се прибера в къщи.Аз съм пълен аутсайдер,е,не баш,имам си един единствен приятел,който ме измъква често от побоя.Казва се Ким Техьонг,но аз го наричам Ви,за по кратко.Та,с него сме приятели от деца и си споделяме всичко,но аз не съм му споделил една моя тайна...аз,малко го харесвам...не само го харесвах,аз го обичах,той ми е всичко,той дава смисъл в моя скапан животец,но той бе пълна противоположност на мен.Как да опиша ангел като него.Висок с кафеви очи,руса коса,която преди бе кафява,но я боядиса в русо,защото загуби бас.Трябваше да бъде с нея 2 дни,а вече е с нея 2 седмици,но на мен ми харесва много.Също така има много добре сложено тяло.Често тренирахме заедно и си бяхме добре оформени,но аз не се показвах,докато той не криеше нищо.Също така е много общителен,да си кажем,той бе най-известният в цялото ни училище.А аз,бях един скапан зубър,който не говори с никой,не дружи с никой,освен с Ви и в същото време го харесва.Просто съм една трагедия.Дори не знам как не ме е зарязал.Но той бе много добър по душа.Пред другите се правеше на груб,но той бе едно от най-милите създания,което съм виждал.Мога да говоря още много за него,но е време да ходя на училище.С Ви имахме уговорка да отидем заедно на училище,затова без да се бавя си обух черни дънки и любимия ми черен пуловер(а да,обичам пуловери.Може би заради тях ми викаха зубър,а и заради очилата.)След като бях готов,погледнах часа.Бе 6:30.Мамка му!Пак съм станал рано.Реших да отида в близкото кафене да всема любимото на Ви,шоколате с две пакетчета захар,без сметана.Как го запомних,лесно.Когато обичаш някого,бързо помниш какво обича.Отидох в кафенето.Там беше Сихьо.Запознахме се с нея по-много странен начин.Една сутрин влязох в кафенето и се сблъскахме,докато носеше бананов шейк на едно малко детенце.И така,се запознахме.
-Хей,Сихьо!-извиках аз.
-Хей,Куки,как си,не сме се виждали отдавна?-попита тя.
-Добре съм,ами ти?-попитах аз.
-И аз съм добре,благодаря.Е,какво да направя за теб.-усмихна ми се тя.
-Направи ми едно ВиЛате(така кръстих шоколатето на Ви хд и да,тя единствена знаеше,че го харесвам)
-Ооо,значи ще се виждаш с любовта на живота ти,а.-побутна ме тя.
-Даам...-казах с дълга нотка на щастие
-Хихи,колко си сладък.-каза тя.След малко ще е готово.
-Добре

След 2 мин.

-Готово!-каза тя.
-Благодаря ти.-отвърнах с усмивка.Латето бе леко горещо,както той го обичаше.
-Е,аз ще тръгвам,чао Сихьо-казах аз,помахвайки и.
-Чао,Куки-отвърна тя.Излязох от кафенето и се запътих към къщата на Ви.Не беше далеч,на около 5 мин.от кафенето.Стигнах и зачаках.Стана 7:10 и той излезе.Винаги е бил точен.
-Хей,Кукии!-извика той и ме прегърна.
Леле,не сме се виждали 2 дни и такива емоции от негова страна,ахх,трябва да се стегна.
-Хей,Ви-отвърнах му и на прегръдкта също.
След като се отделихме му връчих латето.
-Заповядай!-казах аз с лека усмивка.
-Омооо,шоколатеее!-развика се като малко дете,а аз стоях и го гледах как му се радва докато отпиваше малки глътки от латето.Преглъщаше така...агх,ДжънгКук,стегни се.
-Запомнил си...-изчерви се той.
-Разбира се,за какво са приятелите-казах аз.
-Хайде да тръгваме-каза той,хващайки ме за ръката.Изтръпнах!Буквално!

Гледната точка на Ви

Едвам станах от леглото сутринта,но за Куки всичко.А,да,не се оредставих,аз съм Ким Техьонг,но Куки ме нарича Ви.Може да се каже,че с Куки се познаваме от деца и сме неразделни,но сме пълни противоположности.Само и единствено на него имам доверие,затова си казваме всичко.Е,поне той ми казва,но аз крия една тайна от него,за негово добро.Аз го харесвам и то много.От както се запознах с него го исках само за себе си,но така и не успях да му призная,защото ме е страх да,че не изпитва същото.Той ми е като по-малко братче и не исках да го загубя.Погледнах часовника и видях,че вече е 6:50.Ужас!Ще закъснея.Минах през банята,после се облякох и всичко е рамките на 15 мин.Погледнах през прозореца.Моят Куки стоеше и ме чакаше.Обух си кецовете и излязох при него.Тогава ме връхлетяха емоции на всеки един влюбен човек и му се нахвърлих и го прегърнах.Тогава той ми връчи едно от най-любимите ми неща на земята(след него естествено ;D)Шоколате!Изпищях като малко дете когато го видях.Наистина обичах това момче.Хванах го за ръката и потеглихме към училище.Винаги си търсех повод да се докосна до него.Не мижех без да го направя,обичах го.

***************
Е,това е новият ми фик.Надявам се да ви хареса и да коментирате за в бъдеще ако има грешки или предложения❤️❤️