I just want to be mine

Част четвърта

Беше настъпла гробна тишина.Това бе последната снимка от албума.Затворих го и погледнах Куки.Той...плачеше.
-Куки,защо плачеш...-попитах притеснено.
-Не издържам вече-каза той.Тогава той припадна!Започнах да крещя.
-Куки?!ДжънгКук?!
Крещях и го тресях,докато не се съвзе.
-В...Ви.-каза името ми шепнейки.
-Куки...не ме плаши така,да не си болен?-попитах вече по облекчен.
-Да,Ви,болен съм-каза той.
Честно,обърках се.
-Трябва ти лекарство-казах аз и тръгнах да ставам,за да донеса нещо,но той ме спря,хващайки ме за китката.
-Недей,вече има лекарство-каза той.
-И къде е-попитах аз,объркано.
-Точно пред мен-той каза това,придърпвайки ме към него,като сля устните ми с неговите.Оооо,боже,мооой.Бях в някакъв шок от щастие.Отвърнах му.
-Ви,аз...трябва да ти кажа нещо-каза той.
-Кажи-отвърнах аз.
-От както се познавам с теб,те харесвам.-не можех да повярвам,че това се случва.
-И аз съм така Куки-казах аз.На лицето му се появи една широка усмивка.Тогава хванах лицето му в шепите си го целунах нежно.Той ми отвърна.Започна една борба между езиците ни.Естествено спечелих,като го накарах леко да се нацупи,бе толкова сладък.Целувките продължаваха дълго,но от време на време се спирахме,за да си поемем въздух.
-В този момент проклинам въздуха-каза Куки.И двамата се засмяхме.
-Защо не ми каза по-рано?-попитах аз.
-Беше ме страх-каза той.
-От какво?-попитах аз.
-Че ще ме отхвърлиш,или че ще ме избягваш,не знам-каза той,като сведе глава.
-Хей,и да не изпитвах същите чувства,никога не бих те изоставил-казах аз.
-В момента си нямаш и на идея колко съм щастлив,че изпитваш същото-каза той.Очичките му светеха като звездички.Това момче ме убиваше с поглед.
Не се сдържах,а явно и той,защото и двамата се бяхме засилили да целунем другия.Главите ни се сблъскаха и започнахме да се смеем,докато онова малко подло дяволче не се възпилзва от разсеяността ми и ме целуна.Явно искаше да доминира,но нямаше да му позволя,хехе.Оставих го да видя какво ще направи.Той ме накара да легна.Усетих меката мебел в която гърбът ми се допря,но по-хубаво бе усещането от това,което бе върху мен,притискайки се в мен до крайна степен,а именно моят Куки.Но чакай,той не бе официално мой,трябваше да го попитам преди да действам.
-Куки...-прошепнах аз.
-Какво има,Ви?-попита той,нежно.
-Ще бъдеш ли мой,само мой-?-попитах аз.
-Винаги съм искал само това-каза той.Да,Ви,ще бъда твой,ако и ти си само мой.
-Ще бъда,завинаги-казах аз.Вече бе мой,затова се задействах.Хванах го за кръста и го обърнах,като го поставих под мен,а аз залепих за неговото тяло като с лепило.При премятането той издаде лек стон.Агх,това момче.