Гледната точка на Ви
ДжънгКук...е...заедно с онзи...Как е възможно?Кога стана?Защо не ми е казал?Не мога да повярвам!Защо ми го причинява?Вече от две седмици е с онзи и ми писна,само за него ми говори,само с него се мотае,писна ми!Сега най-сетне от 3 дни вече стояхме в неговата стая и уж си говорихме,но задавайки си тези въпроси не обърнах внимание на това което Куки ми говори.
-Хей,Ви,слушаш ли ме?-попита той.
-А,да да,слушам те...-всъщност не го.
-Щом е така,какво беше последното ми изречение?-попита той.
-Ами...-прекъсна ме.
-Значи не си ме слушал,знаех си.За какво мислиш?-попита той.
-За нищо...-казах аз.
-И заради това"нищо"не ми обръщаш внимание,така ли?-попита той.
-Обръщам ти,просто...оф остави...-казах аз.
Исках да му кажа още тук и сега какво ми причинява,да му призная чувствата си към него,да го хвана в обятията си и да усетя тези розови устни върху мойте...оф,идиот,пак се размечта!
-Да не е заради това с Джимин?-попита той.
Пф,дали било заради Джимин,естествено,че е заради него,заради кой друг.
-Не,спокойно,просто не съм на кеф,това е...-излъгах.Не трябваше да му признавам за чувствата си,все пак си има гадже,а и сигурно не ме харесва по-този начин.Тогава усетих как се приближава към мен.Лицата ни бяха на милиметри едно от друго.
-Криеш нещо от мен,познах ли?-попита Куки.
Имам чувството,че съм отворена книга за това момче.
-Н...не,не крия-заекнах аз.Мамка му туй заекване.
Той се приближи още повече и носовете ни се допираха.
-Сигурен ли си?-попита той.
-Д...да,сигурен съм...-не,не бях.Той дори не знае какво прави в момента.Изведнъж усетих ръката на гърдите си,като леко ме бутна.Загубих равновесие и паднах на леглото,а той най-нагло се намести отгоре ми,скъсявайки отново разстоянието на лицата ни.
-Май не си много сигурен...а Ви-стоях като застрелян,какво прави той.Гледната точка на Куки
Знам какво мислите,пълна курва съм,ама не.Искам да го пречупя.Искам вече да сме заедно,не може ли да си признае най-сетне,та той сам си каза,че ме обича докато си мислеше,че спя.От 2 седмици съм с Джимин.Наистина е приятен,но човека който обичам стой точно под мен в момента.Май ще трябва аз да му вадя думите с ченгел.
-За какво си мислиш?-попитах аз.
-За нищо не мисля...-каза той.
Ох,Ви,Ви,Ви,така и не се научи да лъжеш.
-Добре тогава-хванах брадичката му-за кого си мислиш?-попитах аз,взерайки се в очите му.Сега вече ще се пречупи.Гледната точка на Ви
Оле майко...ами сега,какво да правя?Какво ще му кажа?
-А...аз,мислех за...-заеквах аз.
-За кого?-попита той.
Тогава се сетих...Имаше едно момче,Джей Хоуп,голяма лепка.Забавен е и доста красив,но аз харесвам Куки,точно за това му отказах,когато ми предложи да сме заедно...
-За Джей Хоуп-казах аз.
Куки остана смаян.Стоеше и ме гледаше.
-Дж...Джей Хоуп...-прошепна той.
-Да,заедно сме,реших да му дам шанс,а и е доста сладък-майко,дано повярва.
-Аз...не знаех...кога вие...-заекваше той.
-От скоро е...не е проблем,нали?-попитах аз.
-Не разбира се,и ти прие мен и Джимин...а и щом се оби-чате,нямам против-каза той,като натърти на доста думи.Да не би...той да ревнуваше?Не,Техьонг,спри да си въобразяваш!
-Радвам се!-казах аз и се усмихнах фалшиво.Гледната точка на Куки
Какво по дяволите...?Той е с...този...досадник.Джей Хоуп отдавна му се бе лепнал и сега този идиот го получи,по дяволите.Изревнувах,и то много.Махнах се от него и станах,сядайки пак до него,но малко по-далеч.Вече май го изгубих...завинаги!
---------------------------
Хей,хора,благодаря за 320 четения.Много се радвам,че стигнаха толкова и то за толкова кратко време💖💖💖💖💖💖💖
YOU ARE READING
I just want to be mine
FanfictionЕдна история за две момчета,приятели от хилядолетия изпитват едни и същи чувства,но и двамата ги е страх да признаят.Дали някой от тях ще се осмели да ги разкрие,ще разберете скоро❤️