I just want to be mine

Част тринайсет-Край

Гледната точка на Куки

Събудих се от тъпата аларма в много лошо настроение.Но това,което го върна бе Тае,който ме бе прегърнал и си спеше сладко сладко.Ето тук идва момента,в който ти е гузно,защото трябва да събудиш любимия си.
-Ставай,съкровище-побутнах го аз.
Той леко помръдна и притвори сладките си очички.
-Добро утро,зайо-каза той.
-Добро утро,сладък-казаха аз.
Станах и отидох в банята,за да си тегля душ.
-Няма ли да ме изчакаш?-попита той.
-Ако ще се бавиш,не-засмях се аз.
Той мигновенно скочи и тръгна след мен.Влязохме в банята.Щях да тръгна да се събличам,когато усетих горещите ръце на Ви да вдигат блузата ми,докосвайки тялото ми.
-И сам мога да се съблека-казах аз.
-Но няма да ти е толкова приятно-усмихна се той.
Беше прав,нямаше.Оставих се да ме съблече и току таме да ме нацелува и захапе.Аз направих същото.Влязохме в душ кабината и пуснах водата,за да се стоплим.Топлата вода капеше по вече замръзналите ни тела.Тае ме придърпа към себе си и сля устните ни.Отвърнах,въпреки,че нямаме време за това.Усещах как ръцете му шарят по гърба ми,а мойте бяха на врата му.Той леко ме повдигна,а аз обвих краката си около кръста му.Той ме подпря на стената и продължи с действията си.Усетих как едната му палава ръчичка стиска дупето ми жадно,а другата ме държеше здраво,за да не падна.
-Ммм,Тае,нямаме време за това-измърках аз.
-Защо днеска не пропуснем училище*целува го*не е кой знае какво-каза той с онзи негов секси глас,който ме разтапяше.
-Не и днес,но някой друг път може-намигнах му-сега ме пусни.
Той поклати глава и оставяйки последна дълга и страстна целувка ме пусна да си стъпя на краката.По погледа му виждах разочарованието.
-Не ми се сърди,сладък-целунах го аз.
-Не мога да се сърдя на зайчето си-въздъхна той и се усмихна.
След като сеършихме се облякохме и точно на време тръгнахме съм училище.По пътя се държахме за ръце,но когато стигнахме двора на училището се пуснахме.Имаше много гей двойки в нашето училище,но не исках репутацията на Тае да пропадне заради мен.
Влязохме в класната стая.Имахме първи час с Джимин.След часа щях да му кажа,че плана е проработил.Часа мина доста бързо,все пак бях с момчето си.През целия час си говорихме,хващахме се за ръце и току таме си оставяхме по една две целувки.Ще излъжа ако кажа,че не ми е било приятно,но Джимин не спря да ни гледа злобно.Не казваше нищо,но ревността му се четеше от километри.Часа свърши и всички излязоха.
-Ти излез,аз ще се оправя-казах на Ви.
-Добре,късмет-каза той и ме целуна.
Добре,че Джимин бе с гръб.Не знам какво щеше да стане иначе.След като Тае излезе,видях как Джимин идва към мен.Дадох крачка назад,а той продължи напред,докато не опрях стената.
-Е,виждам,че сте си станали много близки,познах ли?-каза Джимин.
-Да,оказа се,че и той е изпитвал същото към мен и ми призна-казах аз усмихнат.
-Радвам се,че се е получило.-каза той,но тъгата му се усещаше.
-Аз...съжалявам-казах аз.
-Недей,отдавна разбрах,че сърцето ти няма да бие за мен-каза той,а една сълза се стече по бузата му.
Аз я изтрих с палеца си.
-Не плачи,моля те-казах аз.
-Ще ми мине,спокойно-усмихна се той,но после пак заплака.
Болеше ме да го гледам така.Наистина го харесвах,но повече обичах Ви.
-Благодаря ти,че ми помогна въпреки чувствата си-казах аз усмихнато.
-Винаги ще направя всичко за теб-каза той.
-Мога ли да направя нещо за теб?-попитах аз.
Чувствах се длъжен да сторя нещо,но не знаех какво.
-Това което искам е невъзможно да го направиш-прошепна той-но ако може една последна целувка?
Замислих се за момент.Защо не,нищо няма да стане.
-Разбира се-казах аз.
Той обхвана с двете си ръце лицето ми и слепи устните си с мойте в една дълга и страстна целувка.Езиците ни се преплитаха дълго време.Накрая се отделихме.
-Сбогом,Куки-каза той и излезе от стаята.
Стана ми мъчно за него,но нямаше как да му отвърна със същите чувства,които изпитва той.
След като постоях сам със себе си за известно време,излязох да потърся Тае.Видях го подпрян на стената.Изглеждаше ядосан и мисля,че знам защо.
-Хей-поздравих го аз.
-Защо се остави да те целуне?-попита той остро.
Честно казано и аз не знаех защо.
-Защото се чувствах длъжен към него-казах аз.
-И защо си се чувствал длъжен?-извика той.
-Той се съгласи да сме заедно,без да ми направи нищо,прие го и ме остави,за да бъда щастлив с теб,въпреки чувствата си,ти няма ли да се чувстваш длъжен-почти извиках.
Той стоеше и ме гледаше като застрелян.Не очакваше да му се разкрещя,защото попринцип не крещя.
-Съжалявам,просто...-не го оставих да довърши,а го прегърнах.
-Всичко е наред-казах аз.