На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

chapter 9

- Искам да си ходяя!! – Изхленчи ДжиХьо. – Аз съм поп звезда,не призовавам духове и демони!
- Дори не знам какво правим тук.. – Започнаха да мрънкат с Джаксън.
- Галине! – Чу се женски глас.Появи се някаква цицеста с устни като маймунско дупе.Всички отправихме поглед към Галин.
- Ще призовавате...него?
- Да.
- Добре,какво се случва тук??
- Нямам си и на представа. – Отговори ми ДжинЙонг.
- Не знам,но ако тръгна да я целувам ще се изгубя в джуките й! – И двамата с ДжиХьо започнаха да се хилят.За щастие тя не разбра за какво се смеят.
- Джаксън!
- Всички се наредете в кръг! – Каза женската и няма как.Трябваше да се наредим около масата. (Ей тук е любимата ми част XDXD) Хванахме се като сатанисти и очите на грозноватата жена светнаха,а в зениците й се появиха пентаграми.Ок майна..
- Призовавам чрез силите на магията на чалга отечеството,дадени ми от бат Бойко Борисов и Планета Пайнер....Милко!! – И свещите светнаха,а тъмната стаичка бе огрята в неонови цветове.Изплаших се.Изведнъж на масата се появи възрастен мъж без блуза с лъскаво светло синьо сако.Беше със стар разкопчан панталон на бежови райета.Нямаше обувки,чорапите му бяха на Блум от Winx.Шкембето му накара Хьо да направи гримаса.Аз също.Галин и жената паднаха на колене и изказаха бърза молитва.След това се изправиха.ДжинЙонг стоеше като гръмнат,Джаксън също.И четиримата си бяхме мислили едно и също – в какво по дяволите се бяхме забъркали?!
- Браво на мис Бомбос 2016та! – Заръкопляска Джаксън.
- Мис what...?
- Oh ,nothing.
- Аз съм Милко Калайджиев ! Бога на чалгата! Бях призован!
- Милко господарю ! Тези корейци дойдоха с мен за да могат да проговорят на български с ваша помощ! Направете им от вашата магическа българско-езична баница!- Успях да дочуя думата „баница" в речта му.Явно щеше да се яде баницаа! Спукай се от яд,Хирай Момо!
- И какво ще взема в замяна?! Искам нещо в замяна! – Повиши тон.
- Той иска нещо в замяна. – Каза на английски,при което Джаксън ни преведе и ние разбира се започнахме да мислим.На ДжиХьо и хрумна да го впечатлим с Ша ,Ша,Ша.
- Ще ви дадем в замяна нещо,от което може да хванете диабет! Толкова уникално и сладко!Само изчакайте! – Като бог,той би трябвало да разбира и корейски.Но не разбираше.Дееба,такива ли са българските богове?Джаксън преведе на Галин ,който преведе на бога Милко.
- Хмм...Нека пробваме. – Каза спокойно и зачака.
- Давай Сана,drAp the beat! – Посочи ме с пръст.Аз застанах пред мъжа и активирах моя коз. Извадих чаровна усмивка и последва Ша ,Ша,Ша! Галин припадна,а на момчетата им беше станало неловко.ДжиХьо се изхили в знак,че се беше получило.
- К-какво беше..това..??Ша,ша,ша???
- Yeah! – Подсмихна се ДжинЙонг и ме прегърна през рамо.Изгледах го накриво.