Когато Амбър разбра, че с Луна всъщност са сестри, остана шокирана. - Но.. Не може тя да е моя сестра.. Имам впредвид.. Как!? - Мила, ела в Лос Анджелис ако искаш, ще ти обясня. - Няма да идвам никъде! Обясни ми по телефона. - отвърна Амбър, разплакана, но леко развълнувана. - Ами.. Нали знаеш, че родителите ти загинаха при пожар онази нощ, преди 16 години.. Тогава ти беше при мен, а Луна е била оставена пред дома на родителите ви, за да не изгори и тя в пожара. - Но.. как така се казва Луна, сестра ми се е казвала Сол? - Ами Мигел и Моника не са знаели за това, затова просто са я кръстили Луна. - Добре.. - каза Амбър и затвори телефона. Тя имаше смесени чувства.. Мразеше Луна, но това беше нещо ново за нея.. Тя и е сестра, не може да са в такива отношения. В същото време в Лос Анджелис: - Как реагира тя, лельо? Надявам се да се е заравала, защото такава новина не се сервира просто ей така.. - Не знам, затвори.. Дано се е зарадвала поне малко. Минаха още 2-3 дни. Никой не се беше обаждал на Амбър, и тя не беше звъняла на никой. Тя много мисли, и накрая реши да отиде при Луна и да поговори с нея.. Все пак вече разбраха, че имат много силна кръвна връзка, няма как да не поговорят.. И така Амбър замина за Лос Анджелис. Междувременно в Лос Анджелис нещата вървяха страхотно, Симон и Селена бяха в чудесни отношения, както и Луна и Матео. Мигел и Моника се бяха зарадвали, когато разбраха, че и двамата вече са обвързани. Филма също вървеше добре, всичко беше прекрасно. Снимаха, повтаряха.. Беше им супер забавно. Всичко вървеше по план, а вече повече от половината филм беше заснет. Оставаше още малко, преди да се приберат в Буенос Айрес. След около 7 часа Амбър вече беше пристигнала в ЛА. Тя нямаше търпение да отиде при всички, затова си хвана такси веднага. След 1 час беше там. Тя отиде първо при леля си. Почука на вратата и когато Шарън отвори каза: - Здравей, лельо. Реших. След като с Луна сме сестри, трябва да сме си по близки. Знам, че и Матео е тук, след като се видя с нея ще се видя и с него. Надявам се да ми прости грешките, които направих и да иска пак да сме заедно.. - Д-да, мила, със сигурност. - каза Шарън, знаеки, че той вече е с Луна, и че това не предвещава нищо добро. - Остани тук, в моята стая, или си вземи отделна. Ти решаваш. - Искам да съм по близо до близките си. Ще остана тук. - каза Амбър, прегърна леля си. Двете се усмихнаха. Амбър се приготвяше доста време, вече минаха около 2 часа. Тя не знаеше, какво да каже на Луна, затова даде направо. Отиде при нея, почука на вратата и. Отвори Моника. - Здравей, лельо Моника. Луна тук ли е? - Да, мисля, че вие двете имате много да си кажете. Затова с Мигел запазихме маса долу, в двора на хотела, да си поговорите двете. Тя те чака долу. - Добре, благодаря. Амбър слизаше по стълбите и първата и мисъл беше как да се извини на Луна. Освен това се чудеше за какво да си говорят.. Много неща и минаваха през главата.. Когато Амбър слезна и видя Луна, тя веднага я поздрави: - Здравей, сестричке. Имам много неща да ти казвам.. - Аз също, седни. Наистина, съжалявам много за всичко, което ти причиних, знам, че се чувстваше отхвърлена.. Не исках да става така, Амбър.. - Няма за какво да ми се извиняваш, за всичко съм виновна аз.. Толкова номера ти направих, толкова зле се държах.. А ти въпреки всичко си мила с мен.. Бих направила всичко, за да се опознаем повече, да се сближим. - Е, хайде тогава. Първо обаче ще се кача да видя нашите. - Аз ще се кача да видя Матео, надявам се да ми прости грешките, които направих.. Луна се стресна, но не каза нищо. И двете тръгнаха. Амбър вече беше пред стаята на Симон и Матео. Почука, и и отвори Матео. Тя го прегърна и му каза: - Извинявам се за всичко, Матео. Вече си разбрал защо съм тук и какво става с мен и Луна.. Надявам се да ми простиш и ако може отново да бъдем заедно.. - Амбър.. Аз вече съм с Луна...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Харесайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/SoyLunaBulgariaFanPage/
