Г.Т.Б
Той затвори очи и просто ме целуна.Не знам защо му отвърнах,но след няколко секунди се спрях и се оделих от него и за въртях главата си за да не го гледам в очите чесно казано ми стана неудобно и се притеснявах той да не чуе че,сърцето ми ще искочи всеки момент.Поседяхме така още няколко секунди поле Чаньол стала и ми подаде ръка и каза с фалшива усмивка"Съжелявам Беки." "Няма нищо.Просто и двамата се подадохме на момента нали?Не ме разбирай погрешно Чани.Ти си страхотен не знаех за тази ти страна,но ние едва се познаваме.Смисел учим в едно училище но почти нищо не знам за теб...Но ми е много приятно с теб.И оделно в момента не искам връска.Просто да бъдем приятели може би когато се опознаем ще може да сме....г-гаджета."Лицето ми беше пламнало,а пулса ми очестен.Чани ми се засмя,погали ме нежно по главата и разрошикосата ми после каза"Лол Беки не се стягай толкова,успокой се.Вичко е наред.Да прав си не трябва да бързаме и трябва да се упознаем и на мен ми е забавно с теб.Но все пак мисля че си сладък."Изчервиш се още повече и въскликнах"Не съм сладък" "Но сиии!"дразнеше ме Чани.За да не му правя кефа просто се сгласих,а той шипна бузките ми."Беки,хайде да излезем пак някой път!Моля те!!" "Добре Чани ще излезем само ще видя кога няма да имам рабова."той се усмихна.После аз по погледнах телефона си който беше от онези с многото копчета и видях,че е 22:45.Ол не трябваше да съм в клуба в 23 и сега какво."Чани сжелявам,но закъснявам." той ме спря и каза"Ще те закарам само кимнах и се къчихме в колата."На къде да карам?"ох нямах време да овъртам"Към клуб... sexy bunny..."Той просто потегли.След 2минути тишина Чаньол каза"Беки защо работиш там.Смисем знам,че не си тъкъв.." той ме погледна,а аз вече се бях расплакал.Чаки избърса сълзите ми и отби "Съжелявам Беки...извиняй,че те попитах не трябваше.." аз се гушнах в него имах нужда от това "Няма нищо Ча...ни"започнах да плача по-силно и той каза"Беки моля те не плачи по-красив си кагато се усмихваш."страното е че,това клише ме успокой и Чаньол пак потегли.И след 5 минути вече бяхме там.Аз гушнах Чани за довиждане."Чао Беки,до понеделним" "До понеделник Чани."затворих вратата на колата и за първи път влязох тук с усмивка.И видях Кай.Той ме пиздрави "Хей Бек,днес си много весел." "Здравей Кай така е.." "Е кой е виновкика За това,ааа няков гаджеее сигурен съм." "Не ставай смешен хайде трябва да се преоблечем."Бек,имам лошо новина имаме нови униформа"Така ли?"Влазох в съблекалнята и ги взях.Новата ни униформа беше:кожени къси прилепнали боксерки,папйонка с кякичка закрепена за нея,чорачпи с жартери,ракъвели и така познатите обувки на висок ток олл боже имаше и кожени черни зешки ужи и на боксерките имаше заешка опашка.Преоблякох се в това с тъпа.Чуствах се толкова евтин.След малко влезе шефа ми той се приближи,а аз тръгнах назад,но осетих че се блъсна в нещо,а това нещо беше дивана.Той застана пред мен и каза"Изглеждаш страхотно в новата униформа Баекхьон."лигите му направо течаха.Той прокара ръката с повече корема ми.Аз погледнах празно и започнах да се моля само това можеш да направя."Моля ви,господин Ким!!Не го правете пак моля ви!!!"В това време взе Кай.Не Кай какво правиш ще ти направи нещо."Офф какво искаш Кай!"каза господим Ким."Баекхьон има клиен." "Ох предложи му друг.""Той излично поиска да е Баекхьон." "Хубаво.Е малкия явно после ще продължим."Побързах да изляза по най-бързия начин.Кай ме заведе при клиената.ЧАКАЙ КАКВО ЧАНИ."Какво ще поръчате.." Танц в скута."той се усмихна дяволито.Аз седнах в него и започнах да танцивам.И прошепнах в ухото му "какво поравиш тук." "Ме искам някакви гнисни чичковци да не пипат".Какво му става на Чаньол.Скоро приключих с танца и станах."Чакай наех те за цяката вечер.Ол бе пратих и аз специлно съпаре" "Ела тогава".Заведох чан в една стая с голямо съпаре.И затоворих вратата."Сега какво.."зачитах аз нима и той беше такъв."Исках да те измъкна от работа днес такаче хайде да се забавляваме както днес."той се усмихна и аз също.Започнахме да си говорим и скоро се сгуших в него Беше толкова приятно,но сеърши защото клуба затваряше вече и Чани трябваше да си върви."Чао Чани." "До скоро Беки.".Усмихнахме се един са друг и той тръгна.
Г.Т.Ч.
Май той е от по-трудните нищо тъкмо ще е предизвикателство.Но в него има нещо което ме кара да искам да сме заедно.Много е сладък.Не Парк Чаньол без такива мисли...Само секс.
Г.Т.Б.
Господин Ким ме бе притиснал.Неможех да му позволя и го бутнах силно и той злалитна назад."Ти малък...Ще видиш...другия път няма да се ми се дърпаш. "Той излезе,а аз се преоблякох по най-бързия начин и тръгнах към вкъщи.Прибрах селошо баща ми ме чакаше. С влизането той ме одари и аз паднах.започна да ме рита и счупи чаша си в главата ми,но вместо да се притесня за раната започнах да събирам стълата и той продума"Знаеш за какво беше това нали,Говорих с господин Ким.Без такива изпълнения повече ясно ли ти е лайно малоко!!" "д-да"."Сега изчезвай." Отидох в стаята си легнах и заридах тихо.
---------------------------------------------------
Това е новата глава.Извинете за грешките.💖

ŞİMDİ OKUDUĞUN
Save me(продължението)
RomantizmХора продължавам испорията тук стария профил се прецака.Аз съм Park YooJi. Възрастово ограничение.(Не че някой го спазва.)