Elizabeth's redemption (Изкуплението на Елизабет)

Глава 5: Поне съм жива

-Ако се покаеш, Господ ще ти прости.-монахинята затвори библията и ме погледна нежно. Извъртях очи. Ако някой има нужда от опрощение, това е тя.

-Не съм направила нищо, за което да съжалявам.- погледна ме учудено. И аз бих. Никога не и бях отговаряла.

Въздъхна и стана.

-Съжалявам, че ще стане така, но ти не ми оставяш избор.-излезе и затвори вратата внимателно.

Какво им става на хората? Марко ме лъже, а монахинята е мила и добра. Нещо определено е сбъркано.

-----

Цяла нощ не можах да спя. Дори и кошмарите ми се струват привлекателни пред цяла нощ изпълнена в съзнателно мислене за неизбежната смърт. В крайна сметка, осъзнах че ми идва края. Защо монахинята ще е мила с мен, ако скоро няма да умра и не иска да изкупи греховете си? А за Марко... Иска ми се да вярвам, че просто не му е било ден, но знам, че няма как да е толкова просто. Прозях се и се облегнах на стената.

Умората най-накрая ме победи и затворих очи.

Колко е приятна тъмнината!

-----

Отворих очи и се изправих в седнало положение. Не знам къде съм. Това не е килията ми. Нито поляната. Нито гората. Нито някое от местата, на които съм била.

Малка бежова стаичка и малко легло, на което бях. Докоснах стената. Ръката ми се опря в нея. Как може да съм тук? Наистина да съм тук. Където и да е това тук.
Вратата изкърца и взех вазата до мен. Марко влезе в стаята и седна до мен на леглото.

-Как си? По-добре ли си?-гласът му беше тих и дрезгъв. Косата му беше разрошена, а очите уморени. Бих го попитала дали е добре, носейки спрях след като се сетих, че той може да е на страната на врага.

-Защо да не съм добре?-огледах се. Нищо ми няма. Чиста, но здрава. Не помня от кога не съм се къпала.

-Как защо? Спа два дни? Монахините започнаха да си мислят, че си умряла.-опита се да се засмее, но не се получи.

-Чакай, чакай... Монахини? В манастира ли съм?-разтърках слепоочието си и в миг се почувствах ужасно засрамена от себе си. Надявах се, че най-после съм избягала, но не. Просто съм в лечителския кабинет.

-Да. Когато дойдох да те видя, цялата трепереше и говореше неразбираеми думи. Затова те доведох тук.

-И съм спала тук от два дни?-не, че имам нещо против. Косата ми беше чиста и доста скъсена, и бях преоблечена в роба като на монахините.

-Да, лечителя каза, че ако не се събудиш до три дни трябва да изгорим тялото ти.-засмя се. Аз също. Поне съм жива. Още не съм се превърнала във въглен.

-Благодаря.- легнах обратно върху меката възглавничка и затворих очи. Надявам се, ако мога да се озова на друго място далеч от този ад.