Мечтаните Момчета

Здравейй Корея

Всичко беше готово за тръгване.Билетите за Корея бяха купени и момичетата излитат утре в 5 сутринта.Всичко беше уредено.Родителите им се обединиха и заедно купиха обзаведен апартамент близо да колежа за изкуства.
    Момичета бяха развълнувани и не можаха да спят затова си писаха.
     
      Su:Това наистина ли се случва?? НИЕ В КОРЕЯ!
      Еun:Не знам как стана това,но съм мега щастлива.
       Ga:Aз направо ще пукна от кеф...но най-якото е,че поне ако се изгубим ще можем да говорим с корейците и с....Ви!
         Su:😂😂😂Даа
         Еun:Aз предлагам да спим,защото трябва да станем рано!
         Su:Даа до утре~Лека.
         Ga:Лека
         Eun:Лека
  
   На сутринта всичко вървеше по план.Момичетата станаха рано,за да се оправят и вече бяха готови за тръгване.Родителите им ги изпратиха и самолетът излетя.Беше дълъг 5 часов полет,но момичетата го проспаха.
    
        *Eun
   Събудих се от стюардесата,която каза,че ще качнем след минути.Събудих двете хъркащи приятелки и кацнахме.Вече бяхме на летището и нямахме търпение.
    -Охх отивам до тоалетна.-каза Su.
    -Добре.- извикахме аз и Ga.
Стоях и се оглежда за Su,която доста се забави,но като се огледах видях някакво момче да слиза от някскъв джип.Беше много странен,но тогава Su се появи разплакана и се шокирах.С Ga се опитахме да я успокойм,за да ни каже какво стана,но тя не спираше да плаче.

    *Su
Отидох до тоалетната,но всички бяха заети затова почаках.Изведнъж влезе някакъв мъж и аз се изненадах,защото това беше женската тоалетна,но не казах нищо.Тъкмо излезе една жена и тръгнах,но тогава някаква ръка ме хвана:
    -За да не ги нараня ми дай всичко!-каза мъжът със сериозен глас.
    -Кого ще нараниш?-попитах плахо.
     -Не се прави на тъпа и ми дай всичко!- той сви юмрук и се опита да ме удари,но аз спрях юмрука му и го ударих,където слънце не огрява.Излезнах по най-бързия начин и се оплаших и започнах да плача.Тогава Ga и Eun се опитаха да ме успокоят.Вече бях добре и им казах всичко.Те се спогкедаха и започнаха да се смеят.
   -Кое е толкова смешно?-попитах аз.
    -Ма ти сериозно ли го фрасна по...!-захили се по-силно Ga.
     -Направо му разказах играта-казах и започнах да се хиля толкова силно,че всички от летището ни зяпаха.Тогава един странно облечен тип дойде.
  -Трябва ли ви психиатър,откачалки?-попита той с тъп глас.
   -Не а на теб?Кой се облича така?!-каза Eun и се засмяхме.
    -Се тая!-каза и си тръгна.
    -На тва летище има много луди.-казах аз и пак се хилихме и тръгнахме към апартамента.
      
       *Ga
Колко интересен ден само.Излезнахме от летището и си взехме такси до апартамента.Когато стигнахме там унемях.
      -Ебаси якото!-извиках
      Su се ококори и зяпна като хипнотизирана,а Eun и се хилеше.Разгледахме апартамента и веднага си заплюх нах-голямата стая.Разопаковахме си багажа и трите седнахме да си починем.
       -Кога ли ще се сблъскам "случайно" с мойто беконче?-каза Su и си лепна една мазна усмивка.
       -Никога!-казах и аз и се захилих.
       -Да и ти никога няма да видиш Ви!-каза Eun.
       -Бе кой те пита теб.-казах аз и се хилихме.
  
Беше едва 21:00,но решихме да си лягаме.

       Момичетата започват колеж след месец и имаха много свобидно време,затова решиха да разгледат Корея.
    Оправиха се и излезнаха.Ga искаше да отиде пред компанията на BigHit и да се натъкне на BTS..на Ви,но нямаше грам представа къде е тази компания.Решиха да забравят за шанса,че въобще ще се натъкнат на BTS или ЕХО и просто обикаляха по магазини и почти изкупваха всичко.
        *Ga
    Тъкмо излезнах от магазина и останах отпред да чакам Su и Eun,защото бяха бавни като охлюви.Тръгнах малко напред просто,защото ми омръзна да стоя на едно място,когато някакъв се блъсна в мен.
    -Ей я по-леко бе идиот!-казах ядосано,но този не се обади само се обърна и ме погледна.
     -Какво толкова зяпаш?!
      -Пфф..слушай не ми е до такива като теб.
      Такива като мен?!
      -Какво?!
Стоях и го гледах,но нещо ми се стори познато..това..това Ви ли е!!!!Реших да запазя самообладание.
      -Просто ще тръгна!-казах аз и тръгнах към магазина,но тогава той ме спря:
     -Знаеш кой съм,нали?
     -Какво?
      -Няма значение!-пусна ръката ми и изчезна в голямата тълпа хора.Какво се случи пък сега?!
Su и Eun най-накрая излезнаха и им разказах всичко:
       -Сигурна ли си,че беше Ви?-попита Eun.
       -Не съвсем просто мисля,че беше той.
       -Леле..и защо не му каза "Оуу ти си...Ви..ОМГ..оожени се за мен,нямаш си и най-малката представа как колабрирам щом става дума за теб!"-каза Su и двете с Eun се хилеха,а аз ги фраснах.
      -Мискя,че ми стига толкова за днес.Хайде да се прибираме.-казах и трите се запътих към вкъщи.

 

Леле не мога да повярвам,че пиша тази тъпа история.😂😂
Ще продължа да си качвам главите,но нямам и предства дали ви хареса😃😂😂