Мечтаните Момчета

Best day ever

   *Eun
За тези две седмици се сприятелихме с Ji,Minho,Ki,Sin и Сейдж.Станахме си група и винаги излизахме заедно или пък се събирахме у някого и играхме на игри.Учителите ни бяха супер и никога не ни даваха много домашни и затова имахме доста свободно време.Тази седмица ни очакваха доста изпити по английски,историята на Сеул и тем подобни.Днес е петък,а съм си вкъщи по-ранооо! Учителката ни пусна,защото нещо и стана и нямаше заместник.Прибрах се,седнах на дивана и гледах някакъв филм.Беше интересен,но не достатъчно,че да ме задържи будна.
  
     *Su
Последният час почти беше свършил,а аз дори не разбрах кога е минал.Със Сейдж и Ки не спряхме да си дърдорим и да се хилим като напушени.
Ето,че звънеца би и всички тръгнаха да излизат:
     -Отивам при Ga,идвате ли?
     -А къде е Еun?-попита Сейдж.
      -Преди часа ми писа,че са ги пуснали по-рано,а сега идвате или не?-продължавах да нахалствам и да им се усмихвам мазно.
Те се спогледаха, усмихнаха се и заедно се съгласиха.
     -Ами хайде тогава!-грабнах ръцете им и се затичах към първия етаж.Видях Ga и тя като мен беше с двама олигофрени-с Ji и Minho.
Ki и Minho се здрависаха и се захилиха,а аз и Сейдж гушнахме Ga и Ji.
     -Радвам се,че се видяхме,но ние трябва да тръгваме.Ще се видим.-каза ни Ji и тръгнаха с Minho.После Ki отиде при майка си,а бащата на Сейдж дойде да я вземе.
     -Отивам до тоалетна и тръгваме.-каза ми Ga.
     -Ще те чакам отвън.
     -Добре-провика се от края на коридора.
Излезнах,застанах до вратата и чаках Ga.Омръзна ми да си стоя и просто си обикалях напред-назад,но ми се зави свят и се спрях.Арии де е таз бe?Надниквах да видя дали тая флегма идва,ама никва я няма таз.След 3 минути дойде:
     -Ти умря ли в тоз кенеф,ко?
     -Млъкни ма!-засмяхме се като болни и тръгнахме към вкъщи.Говорихме си за всякакви неща,докато не стана тема за BTS:
     -Ама те вече трябваше да си идват!Защо по дяволите още ги няма?-каза Ga раздразнено.
     -Ууууу на някой му липсва цуни-гуни с Тае ли?-направих един олигофренски фейс и се засмях дяволито.
     -А на теб не ти ли липсва с Шуга,а ааа ааааа?-таз дяволска физиономия дет напрай просто ме накара да я фрасна.
      -Млък!-шибнах я и се засмяхме.-Но не сериозно вече трябваше да са тук..Дали да не им се обадим?
     -Мнеее..ще изглеждаме жалки.Все едно само стоим пред телефоните и чакаме да ни звъннат.
     -А не е ли така?-засмях се
     -Шшшшшт..млъкни!-и пак се захилихме кат пачи.
Вече почти бяхме пред нас,когато Ки ми звънна.Пуснах го на високоговорител:
   Ки: -Сууууу!
   Су: -Кво бе?
   Га-Не викай,че ще ми кървят ушите зарад теб Ки!
   Ки:-Оле Га и ти ли си там?
   Га:-Е не!
   *засмяхме се*
   Су:-Та за какво звънна,Ки?
   Ки:-Ами скучно ми е!-засмя се.
    Га:-Ама ти честно ли?
    Су:-Успокой се ма!
    Ки:-Женски бой,женски бой!
    Га:-Щи дам аз един женски бой!
    Су:-Ки вече сме пред нас и за т'ва ще затварям.
    Ки:-Стига деее!
    Га:-Млъкни бебе такова!
    Су:-Ще се видим в понеделник!
    Су&Га:-Чао,Ки.
    Ки:-Чао момичета.
    
      Прибрахме се и Га се изхили..ко пак ся.И тогава видях Еун на пода да дреме и не се вздържах и се изхилих и аз.
    Аз:-Ари да я събудим!*дяволита усмивка*
Взехме възглавници и започнахме да я бием и да викаме.
     Еун:-Мърши ще ви убия!
      Аз:-Не те приемам на сериозно с тоз умрелия сънен глас.
     *засмяхме се*
     Га:-Офф ари да излезем,искате ли?
     Аз:-Давай да се преоблечем и да отпрашим на майната си.
След 10 минути бяхме готови.
*Нещо такова*
*Еун отляво,Га в средата,Су отдясно*