*Ga
Прибрахме се и веднага отидох в стаята си,просто не можех да спра да мисля за станалото и дали това наистина беше V.
Лежах на леглото и слухах музика,но ума ми беше другаде.Думите му ми се въртяха в главата:
"Не ми е до такива като теб"
"Знаеш кой съм,нали?"Боже,не знам какво да правя.Тогава Su и Eun почукаха на вратата и ги пуснах.
-Хей добре ли си?-попита загрижено Su
-Да,но не мога да спра да мисля за станалото..
-Дали беше V?-пита Eun
-Нямам идея.
-Не!Няма да стане така!Ставайте и се приготвяйте.Ще излизаме!Хайде!-започна да командори Su,но може би беше права.Едно излизане можеше да разсее мислите ми.И така отидохме в един ресторант близо до вкъщи.
-Хайде да плюскаме рамен-засмя се Su
-Моя да е лют!-казах през смях.
-Ооо да и моя!-каза Eun.
И така изплюскахме рамена и стояхме още малко,когато лудостта на Su за сладко се обади:
-Ооо не!Искам нещо сладко!Сладкооооо!
-Ми поръчай си ма-каза Eun удряйки я с менюто.
-Ами вие..няма само аз да получам диабут!-каза Su.
Su обича да променя думите и така диабета стана диабут.
-Ние ще ядем от твоето-казах с мазна усмивка на лицето.
-Съгласна-каза Su и си поръча боровинков чийзкейк.
-Отивам до тоалетна.-казах и тръгнах.
Вечерта вървеше супер.Бях забравила за случилото се с V,но тогава го видях.Влезе задъхан и се чудеше къде е.Започнах да се чудя какво му е и тогава видях тълпа от фенки.Тогава си казах:
"ООО не не става!Той може да е отвратителен идиот,но е моя идиот.
Бързо се затичах към него,хванах ръката му и се набутахме в тоалетната.
-Да те разкъсат ли искаш?
Бъди малко по-предпазлив!
-Пак ли ти!
-Пак ли ти?Вместо да ми благодариш ти ми викаш
"Пак ли ти!".
Погледна встрани и не каза нищо повече:
-Отивам да видя дали фенките на великия V са си тръгнали!
Като чу това той ме погледна учудено и се усмихна леко.
Излезнах и от фенките нямаше и следа.Отидох и му казах:
-Спокойно,няма ги!Сега се разкарай,за да отида до тоалетна!
-Как се казваш?
-Какво ти пука!Нали не ти е до такива като мен!-казах ядосано.
Той не каза нищо:
-Ga Eun накратко просто Ga.
Погледна ме учуден:
-Еее Ga!Благодаря,че ми спаси задника!
Бях му много ядосана,но се почувствах много щастлива като ми благодари.
-Хайде тръгвай.
Предполагам,че другите от BTS се тревожат къде си.
-Те ли се тревожат или ти?-засмя се злобно.
-Пфф да бе мечтай си!-излъгах,но не трябваше да си мисли,че ми пука за него.
- Длъжник съм ти,затова си дай телефона.
-Защо ти е телефона ми?
-Просто си го дай!
Дадох му телефона ми.
-Ако ти трябвам просто ми се обади.
-Д..добре.
-Щастлива ли си?-засмя се той.
-Какво?Заради един номер..пфф.
-Тогава дай да го изтрия тогава.
-Не ми пипай телефона!
-Пука ти!-сложи една мазна,супер сладка усмивка.
-И..ии какво оттова?
-Ще се видим пак,сухар-каза и си тръгна.
Сухар ли?Защо сухар..но..харесва ми.Върнах се при момичетата:
-Айде бе ти падна ли в таз тоалетна?-каза Eun.
Разказах им всичко и те се спогледаха и зяпнаха.
-Ти си видяла и си говорила с V ии..и той ти е дал номера си!!!-каза Su развълнувана.
Стояхме още малко и си тръгнахе.Като се прибрахме,облякохме пижамите,направихме си какао и се бихме с възглавници.Стана 1:00 и си легнахме.Лежах и гледах тавана и не спрях да мисля за V..та той ми даде номера си,защото ми е длъжник.
Боже,благодаря ти за всичко.
Не можах да спя затова излезнах на терасата.Имаше страхотна гледка от толкова високо.Дали да не се обадя на V..но не той сигурно спи,пък и не е спешно.Може би,когато ми трябва превоз или нещо подобно.Стана 2 часа и още не ми се спеше.Просто се преобляках и тихо слезнах по стълбите без да събудя приятелките си.Излезнах навън.Нямаше никой и по-добре за мен.Просто тръгнах напред и се разхождах..дали беше добра идея да излизам толкова късно.Реших да се върна,но зад мен имаше някакъв тип.Уплаших се и не помислих и веднага тръгнах да бягам.Той ме подгони и се уплаших,че дори не разбрах кога си взех телефона и се обадих на V:
-Ало?
-V аз съм Ga,съжалявам,че ти звъня толкова късно,но моля те помогни ми.-казах аз плачейки.
-Какво става?Къде си?
Обясних му къде съм и какво стана докато се разхождах:
-Добре спокойно!Скрий се някъде аз идвам!
-Д..Добре!-едвам казах.
Скрих се,но този ме намери и ме упря до стената и беше на път да ме удари,но тогава V се появи и го фрасна.След това веднага ми хвана ръката и започнахме да бягаме.Стигнахме пред нас и му бях много благодарна и не се вздържах и го прегърнах.
-С...съжалявам.-казах му
-Защо си навън толкова късно? Какво си мислеше?
-Защо? Притесняваш ли се за мен?-попитах и се засмях
-Кой не би?Само момиче навън 2 часа през нощта!Знаеш ли какво можеше да стане?!
-Но не стана нищо..благодарение на теб.-усмихнах се и добавих:
-Благодаря ти!Аз ще се прибирам.
-Хей!-каза той с неговия плътен глас..едвам се вздържах да не прибадна:
-Утре ще излизам с момчетата и ЕХО също ще са там...искам да дойдеш!
-Не мога да оставя приятелките си!
-Добре!Доведи и тях!Не..всъщност ще дойда да ви звема с Куки и Rap Monster
става ли?
-Да добре..към колко ще дойдете?
-14 става ли?
-Да,супер.
-Добре тогава ще се видим утре.
-Чакай!Пеша ли ще вървиш..и то сам?!
-Кой е загрижен сега,а?- усмихна се и добави
-Не се притеснявай за мен момчетата ще ме вземат ще им звънна.
-Оо добре.Благодаря ти отново.Чао V.
-Чао Ga-yсмихна ми се..боже ще умра.
Когато се прибрах просто не се стърпях и събудих момичетата да им кажа за станалото.Те откачиха заради срещата ни с BTS и ЕХО утре.
Не можехме да повярваме какво се случва.Иии чевърта глава май стана по-дълга от другите😂😂😂
Де да ставаше така и в реалния живот,както в историята😂😂😂
YOU ARE READING
Мечтаните Момчета
FanfictionТова е история за три най-добри приятелки,които са луди по ЕХО и BTS.Всяка си има идол и от двете групи,но итрите си обещават да отидат до Корея,Сеул,за да видят идолите си.Но дали това беше само обещание,което няма да бъде спазено и какво ще стане...