Dead inside

171 22 2
                                    

Dead inside

Минаваше два през нощта, в седем трябваше да съм тръгнал за работа, а аз не мога да заспя. Въртя се из леглото и не спирам да мисля. И всичките ми мисли бяха свързани с Купър. Не издържах, избутах завивката с краката си и станах от леглото. Босите ми крака опряха пода и изпратиха студени тръпки по цялото ми тяло. Сложих си тениската, която бях оставил на стола и излязох. Внимавах да не събудя татко и се насочих към кухнята, но той вече беше там. Стоеше на масата и втренчено я гледаше. Беше замислен. Защо не спи?

- Защо не спиш? - попитах го и той чак тогава вдигна поглед и ме видя.

- О, ами аз...Не можах да заспя. Чувствам се ужасно и не искам да сме скарани. - с баща ми никога не сме се карали, да,беше ми ядосан,когато разбра,че пуша, да беше ми ядосан, когато разбра,че не съм му казал за Колин 3 месеца, беше ми ядосан,когато строших огледалото, което беше на мама. Но никога не ми се ядоса,затова че убих човек. Той е опората ми. И аз съм виновен, че той повдига темата.

- Татко, ние не сме скарани. Аз не ти се сърдя. Знам,че всичко което правиш е за мое добро. Също така знам и че аз съм виновен, затова че не говоря на онази тема. Затворил съм я в себе си и се измъчвам сам. Но разбери ме, за всичко това съм виновен аз,всичко е заради мен. Не заради Колин,не заради всичките ми приятели, не заради всичките ми роднини. Не, татко. Заради мен е. Аз карах онази вечер. Аз не внимавах онази вечер. Повече от три години се измъчвам, нагълтвам се с приспивателни,защото иначе не мога да заспя, пия хапчета,за да дишам нормално, мисля и мисля. Но истината е една. Никой никога не би искал да има нещо общо с убиец. - казах го,най-накрая го казах. Олекна ми,стана ми хубаво. Обичам да говоря с баща си. Макар да ми бе трудна точно тази тема.

- За Бога, Винс-Дилън! - възмутено отвърна той,наричайки ме с цялото ми име, не го бях чувал много отдавна. Започнах да се представям само "Дилън" след катастрофата. - Та ти едва не умря, също! Какво щях да правя без теб?

- Татко, аз съм мъртъв отдавна. Мъртъв съм отвътре. Дори не съм до теб. На друг континент съм!

- Когато имаш деца,Дил, ще разбереш, че е важно не те да са до теб постоянно, а да знаеш,че ще ги чуеш,че ще ги видиш. Не ме интересува какво си направил, за мен ти никога няма да бъдеш убиец, ти си мой син. - приближих се до него и го прегърнах. Това значеше толкова много за мен, той значеше толкова много за мен! Той е целия ми живот.

Chilling breathWhere stories live. Discover now