Chilling breath

Alec Alec Alec

Alec Alec Alec

Купър
Каква по дяволите се случи току- що? Какво се случва с живота ми изобщо?!?! Анализ на близките три седмици: запознах се с момче, което е тотален задник, но ми е приятно с него, той ме спаси от Питър и идиотите му, спаси сестра ми от Питър и идиотите му, аз му се развиках, разбрах,че е гей, спах два пъти сгушнат в него, целунахме се и накрая какво направих аз? Отново му се развиках! Позволих нервните ми изблици да ме скарат с него. Не знам какво точно съм казал. Имах този проблем от малък. Изпадах в някакви настроения, правя неща, които по принцип не искам да правя и после дори не помня. Знаех,че ми е адски сърдит. Помня какво ми каза, че винаги ходя при него, когато съм скаран с всички други. Господи, това наистина ли е така? Никога не съм искал да се чувства по този начин. Наистина съм адски объркан в този момент, все пак първо,че изневерявам на приятелката си, второ, че го правя с момче. Момче! Знаех, че трябваше да му се извиня..отново. Боже,та аз едва снощи му се извинявах. Сигурен съм, че този път няма да е лесно.

Вървях към вкъщи като си бях сложил слушалките. Трябваше да се успокоя по някакъв начин.
Докато слушах Cold на Maroon 5, се замислих. Имаше нещо странно в Дилън. Беше някак резервиран, някак странно студен. Беше тотален грубиян. Знае как да отвърне на всичко, най-вече на нападки. Не говореше много и не споделяше. Изглежда странно чист норвежец да дойде да живее в Хавай, след като е прекъснал Колумбийския. Имаше прекалено много факти, които не ми казваше. Но хей, не беше длъжен. Най-странното от всичко е, че не спирам да мисля за него. Господ ми е свидетел, това чувство ме побърква.
Изведнъж усетих как песента ми спря и телефона ми започна да звъни. Изкарах го от джоба си и погледнах кой ми звъни. Амариз. Крайно време беше,очаквах го. Натиснах зелената слушалка и зачаках виковете й.

- Къде си бил цяла вечер, МакКинли?!?

- Някъде. - сега ли се сети за мен? Никога не й пука как съм, къде съм. За нея е важно да драматизира, да прави скандали. От едно известно време изобщо не сме в добри отношения,давам всичко от себе си, но просто не се получава.

- Къде някъде, Купър? - продължи да задава въпроси, започва да ме изнервя.

- Не и при теб, очевидно.

- Какво криеш от мен?

- А ти?- тя за глупав ли ми взима? Не се усеща, че знам, че ми върти номера ли?
Ха,затвори ми телефона.
Връзката ми с Амариз е някак странна. Нашите я избраха, заедно сме от три години,мислех си, че я обичам, но сега осъзнавам,че не съм имал истински повод да обичам някого,за да знам какво е това любовта. Бях на 15, когато нашите ме запознаха с Амариз и буквално ме принудиха да бъда с нея. И така три години. Не е човекът, с когото искам да прекарвам времето си. Нито живота си. По принцип не е толкова лоша, добро момиче е, но не чувствам нищо към нея.