Chilling breath

Lipp

Lipp

Не мога да повярвам как, по дяволите, успях да забравя, че Купър си има приятелка. Това не е като да забравиш да купиш мляко от магазина. И честно да си призная, в момента съм изплашен. Може би и той е забравил и сега ще ме отреже. Как можах да си помисля, че нещо хубаво би ми се случило. Та аз убих човек и съсипах няколко човешки живота. Не заслужавам щастие.

-Любов, любов - чух неговия глас и тогава осъзнах, че съм се изгубил в мислите си.

Обърнах главата си към него и го погледнах в очите, показвайки му, че има вниманието ми. Надявам се не е видял страхът в очите ми.

- Утре ще говоря с нея, Купър. Това ще е първото нещо, което ще направя. Не се притеснявай за това.- усетих ръцете му да се затягат около мен повече и тогава осъзнах, че той наистина мисли да го направи.

- Толкова лесно? Ще се разкриеш толкова рано, не те ли е срам...

- Няма от какво да ме е срам, Купър. Аз имам чувства към теб и само това има значение. Не съм с Амариз, защото искам да съм с нея, тя е уредена любов. Нашите ме накараха да бъда с нея преди три години. Не бих останал с нея, когато имам теб, окей? - усетих се как кимам и след това усетих устните му да целуват челото ми.

След това настъпи комфортна тишина, едната му ръка си играеше с косата ми, другата му ръка беше обвита около кръста ми, а моята глава беше на гърдите му. След време започнах да се унасям, защото не знаех колко е часът, но знаех, че е късно.

Уви, телефонът ми звънна. По принцип съм свикнал да получавам обажданията от татко по това време, защото между Хонолулу и Осло има дванадесет часа разлика. Ако тук е десет вечерта, там е десет сутринта. Затова знаех, че е татко преди дори да погледна. Проблемът беше, че не можех да го стигна, защото не мога да легна по гръб.

- Беб, би ли ми подал телефона? -измънках едва едва, защото ми се спи супер много. Дори не осъзнавах какво говоря.

Купър се подсмихна и ми подаде телефона. Благодарен съм, че не каза нищо.

- Здравей, татко - казах веднага на норвежки, когато вдигнах.

- Хей Дил, знам, че при теб е доста късно и сигурно спиш в един сутринта, но трябва да ти кажа нещо  - е, поне разбрах колко е часът.

-Всичко е наред, кажи какво има - усещах неразбиращия поглед на Купър върху мен, но не можех да избегна норвежкия, татко наистина се чувства по-добре, а и това ми дава време да реагирам, ако стане въпрос за неща, които не искам той да знае.