Chilling breath

Mine

Mine

Гледах го в очите и наистина не знаех какво точно да кажа. Прекалено много мисли прехвърчаха из главата ми. Не знаех дали да му вярвам, не знаех дали е сериозен, не знаех дали искам да поема по този път, не знаех дали аз ще остана наранен след това. Не искам да съм наранен, не искам да нараня никого, но знам със сигурност, че искам едно нещо. Това нещо е Купър. Толкова много искам да е мой. Да го нарека така на глас. Да го държа в ръцете си. Да усещам допира му постоянно. Да мога да си играя с косата му,когато поискам. Да държа ръката му, когато поискам. И просто да го обичам.

- Как така? - чух се да казвам тихо, толкова тихо, че не съм сигурен дали той ме чу.

Усетих го как леко се помества, като така краката ми паднаха между неговите, главата ми застана точно под брадичката му и усетих меките му устни да целуват косата ми, ръцете му леко да си играят с нея.

- Винаги съм знаел, че момичетата не ме привличат, не настръхвам, когато погледна момиче, сърцето ми не започва да блъска, не ги търся с поглед. Но настръхвам, когато погледна теб, сърцето ми блъска диво покрай теб  И те търся винаги, търся допира ти, търся топлотата ти. Знам, че е трудно за теб да предприемеш нещо с мен, защото съм тъпак, обидих те, нараних те, но Дил, толкова много искам да опитаме. Поне да опитаме. Не мога да спя, когато не съм около теб, Дил.

- Аз също, Купър. Копнея за теб от мига, в който те видях в кафенето.

- О, наистина ли?!? Тогава не изглеждаше така - той прекъсна обяснението ми в любов и започна да ми се подиграва, усетих как тялото му започва да вибрира под моето. Смееше се, искрен, сладък смях.

- Имаш сладък смях - казах и го погледнах. Той леко ме придърпа нагоре, карайки ме да изсъскам, защото усетих болката в гърба си. Чух лекото му извинение и просто кимах. Бях пленен от очите му, толкова красиви и невероятни орбити. Тогава бях сигурен. Искам да опитам. - Нека опитаме. Ще видим какво ще се случи. - след като казах това осъзнах, че не съм сгрешил. Усмивката, която грейна на лицето му, беше заради мен. Беше моя. Той е мой.

- Наистина ли? - гласът му беше толкова тих- Сигурен ли си...? Не искам да се чувстваш застрашен от моите пристъпи и всичко...

- Куп, ти си мой. Нямам намерение да те пусна сега, когато вече те държа в ръцете си.