Chilling breath

Memories and nightmares

Memories and nightmares

Беше късно вечерта, Купър се беше събудил, вече се чувстваше по-добре. Не пожела да се прибере в тях, аз нямах желание дори да настоявам. Харесва ми да е тук до мен, да го усещам, да го виждам. Чаках го да се изкъпе, бях седнал на леглото само по долнище, защото Купър беше сменил бинтовете на гърба ми с нови. Загледах се в раклата насреща и във всички книги, които бяха наредени там. "Психология на отчуждението", "Откъснати деца", "Мотивация и личност" и още много други. Гледах и си спомнях.

"Последните ми изпити да завърша гимназията наближаваха, тези за Колумбийския също, което значеше, че прекарвах 90% от времето си в библиотеката. Живеех в среден квартал на Осло, градската библиотека не беше толкова далеч от вкъщи, но винаги ходех с колата. Паркирах я на паркинга на денонощният магазин отсреща, слизах, пушех няколко цигари, взимах си кафе от Коста, защото това на Старбъкс не струва. След това влизах и така минаваха часове. Учих ли, учих. Пишех доклади за Хераклит, Сократ, Платон и Аристотел. Правих анализи на Рене Декарт и Имануил Кант, четях всички възможни философски и психологически книги. Исках да изпълня детската си мечта. Исках да следвам психология и философия едновременно. Надявах се Америка да ми даде свободата да бъде себе си, не че се притеснявах да бъда открит гей тук, просто Норвегия е място, в което хората са също толкова студени, колкото и климата. Те гледат на различните хора с много злонамерен поглед. Не исках да оставям татко сам тук, единствено дете съм, мама почина, когато бях малък. Татко е всичко, което имам и аз съм всичко, което той има. Но той не ме оставя по никакъв начин да се колебая, той мисли за бъдещето ми. Не се колебае от разстоянието, не се колебае от страшно скъпите такси. Този човек е моят герой. Никога не ме е погледнал различно, затова че съм гей. Това ме накара да бъда уверен в себе си, да се гордея със себе си и да отстоявам себе си. Аз знам кой съм и не ме интересува какъв съм в очите на другите.
Минаха няколко часа, откакто съм в библиотеката и мисля, че е време да си ходя, не искам да притеснявам татко. Прибрах нещата си, изхвърлих чашата от кафето, сложих шапката си и се запътих към изхода, когато на масата отляво видях леко мургаво момче, видимо по-малко от мен, да спи. Да, спането в библиотеката очевидно е все толкова модерно. Много яко, да си пускаш слюнките там, където хората искат да учат. Легло у вас нямаш ли? С тези Адидас маратонки и още куп марки по дънките и блузата си, които дори не искам да си помислям колко струват, едва ли си нямаш мекичко легло. Рязко смених посоката и се насочих към него. Грубо го побутнах по рамото. Не, не го побутнах, аз направо почти го съборих от стола. И той все още спи! Какъв е този? Дърво? Камък? Ленивец? Мечка?!