Chilling breath

Interwined

Intertwined

Възползвах се от това, че все още не се бе отдръпнал и задърбочих целувката. Обхождах устата му,захапвах устната му, Боже,колко е хубаво. Оставах без въздух, но не можех да се отдръпна. При поредното захапване усетих, че устната му кърви и засмуках. Той издаваше тихи блажени звуци и знаех,че все още не осъзнаваше какво се случва. Желанието бе просмукало ума ми. Ръцете ми галеха бузите му , а той бе вплел пръсти в косата ми. Това беше толкова интимен момент, а ние дори не се познаваме, та той си има приятелка! Какви ги вършиш, Дилън?
Усетих устните си студени, онази топлина от неговите липсваше. Беше се дръпнал и беше отишъл в другия край на дивана, свит. Добре, очаквах да стане и да си тръгне. Това,че все още е тук е добре,нали?

- Какво правиш? - попита ме с тих глас, целия трепереше. Толкова ли беше зле?

- Аз...съжалявам. Не знам какво ми стана..аз.. - започнах за обяснявам, но не знаех какво да кажа. Знаех,че ако кажа,че съм искал да го направя и че не съжалявам, ще го разстроя, затова не рискувах.

- Не го прави отново. Никога повече. - каза и се изправи, край, тръгна си. - Отивам до тоалетната. Ти намери нещо друго за гледане ако искаш.

Чакай? Какво? Той отива до тоалетната? Не си тръгва? Останах си все така вперен в нищото, анимацията вървеше, но аз дори не я отразявах. Сякаш нещо ме прободе отвътре. Заболя, толкова заболя. Но от самото начало знаех,че не трябва да се забърквам с него. Първо, беше по-малък от мен с шест години, шест! Второ, не е хомосексуален и за капак си има приятелка. И всичко се прецаква тук,защото осъзнавам,че започвам да се влюбвам в него. Ето,признах го.

Изведнъж усетих недостиг на въздух,причерня ми и едва успях да се съвзема. Станах по най-бързия начин и отидох в кухнята, пипнешком намерих хапчетата си, прибавих и две приспивателни и ги изпих наведнъж. Подпрях се на плота и се опитах да си поема въздух нормално. Усетих, че целия се запотих. Бях свикнал това да се случва, но не бях свикнал да има хора около мен. Коремът ми започна да се бунтува, гадеше ми се. Господи,болката беше ужасна. Защо не ми минава? Направих втори опит да възвърна дишането си, но отново се провалих. Вече едва изпълвах дробовете си с въздух.

- Дилън! Какво става? - чух Купър да влиза в стаята и да вика по мен, но толкова ми се виеше свят,че не можех да си фокусирам нито погледа,нито мислите, за да кажа нещо. Започнах да си клатя главата и да стискам плота по-силно. Не усещах краката си. - Ела, хайде, ще те заведа да легнеш, можеш ли да се движиш? - отново поклатих глава и се опитах за пореден път да поема въздух. Той ме подпря на рамото си и лека-полека ме заведе до спалнята.